Около 40 дни преди да изтече обратното броене за пътната карта за усъвършенстване на пенсионната система информация за работата по нея почти няма и това дори започна да нервира депутатите, които я поръчаха. Долу-горе на същото ниво са и новините около социалните параметри на бюджет 2026 - знаем какво иска социалният министър, какво обещава премиерът и какво предлага опозицията, но почти нищо друго. Наддаването обаче е в ход и вече дори заплашва да се превърне в какофония.
Целта на пътната карта за пенсионни промени е да върне справедливостта в системата, да отстрани натрупаните недоразумения и да я направи по-устойчива. "Очакваме основните мерки да бъдат насочени към ограничаване на сивия сектор, към намаляване на злоупотребите, към повишаване на събираемостта на осигурителните вноски, към извеждане на пенсиите, които не са от трудова дейност, в системата за социално подпомагане и към въвеждане на мултифондовете във втория стълб на пенсионното осигуряване", коментира при гласуването на задачата Деница Сачева (ГЕРБ).
Междинното изложение на социалния министър Борислав Гуцанов докъде е стигнала работата по пътната карта отговаря именно на тези задачи. Възрастта и осигуровките не трябва да се увеличават на този етап, а резерви трябва да се отключат през намаляване на сивата икономика, каза той на последния блиц контрол в социалната комисия. Ковид добавката трябва да отпадне от бъдещите пенсии, защото няма причина те да бъдат компенсирани за отминалата отдавна пандемия. Минималните осигурителни прагове трябва да се размразят от последната си промяна, защото в последните десетина години растат само за чистачките, а счетоводители се осигуряват на минималната заплата, каза още министърът. Напоследък той дори повдига темата за ТЕЛК, признавайки, че в нея нуждаещите се често не получават, но всеки друг успява да се вреди.
Всичкото това смислено говорене щеше да е една съвсем чудесна новина, ако по стара традиция добрите принципи не си стояха само в теорията, а на практика да се прави още от всичко онова, което изкриви системата. Така в последните дни се изсипаха обещания за ново наливане на пари на калпак, нови увеличения на социалните плащания в пенсионната система и други решения, които вървят в обратна на заявените реформи посока.
По-високи... вдовишки добавки
Понеже е ясно, че щедрите увеличения на пенсиите приключиха (оттук нататък швейцарското правило ще дава все по-малки и по-малки проценти), на 1 октомври - Международният ден на възрастните хора, премиерът Росен Желязков явно не е намерил с какво друго да ги зарадва, та обеща ново увеличение на вдовишките добавки. След дълги години без промяна, от 1 юли 2024 г. вдовишката добавка бе променена от 26,5 на 30% от пенсията на починалия. Аргументи защо сега трябва да има ново увеличение не се дават.
Вдовишката добавка се полага на пенсионери с починал съпруг/съпруга (за разлика от наследствената пенсия, която се отпуска на преживелите съпруг/съпруга до 5 г. преди те самите да навършат пенсионна възраст). Въпреки че процентът през годините не растеше, добавката всъщност се актуализира ежегодно, защото всяка година пенсията на починалия се осъвременява по швейцарското правило, както и всички останали. Тази добавка по същество се смята за социално плащане и експерти неведнъж са коментирали, че поражда дискриминация, изкривява пенсионната система и т.н. Сред пенсионерите например все още има хора, плащали ергенски данък - при по-висока данъчно-осигурителна тежест, тези хора нямат възможност за добавки към пенсията.
За разлика от вдовишките добавки, част от обезщетенията, срещу които стои реален осигурителен принос, стоят замразени от години и не виждат нито премиерски обещания, нито швейцарско правило. Максималният осигурителен доход например се увеличи с 380 лв. на 4130 лв. и ще продължава да расте с по 300 лв. на година, но таванът на пенсиите стои 3400 лв. от 1 октомври 2022 г. и според средносрочната бюджетна прогноза ще си стои толкова до 2028 г. Минималните осигуровки се увеличават всяка година скокообразно с минималната заплата, но минималното обезщетение за безработица е 18 лв. на ден от 1 април 2022 г. и според средносрочната бюджетна прогноза ще си стои толкова до 2028 г. Въпреки големия ръст на максималния осигурителен доход, максималното обезщетение за безработица е 107,14 лв. на ден от 1 януари 2024 г... и да, ще е толкова и през 2028 г.
По-добре майчинство, отколкото заплата
Вместо да извадят от фризера цитираните плащания и да приложат на практика празните приказки за повече връзка с приноса в осигурителната система, партиите са се вкопчили в едно единствено обезщетение - за втората година на майчинството. Дългият платен отпуск по майчинство се счита от редица експерти за отживелица, а България е с най-дългия отпуск в ЕС. Затова непрекъснато има инициативи да се размрази обезщетението, замразено от 2023 г. на 780 лв.
Дълги години ниският размер на обезщетението беше считан за стимул майките да се връщат по-рано на работа, но после бе въведено право при предсрочно връщане да се запази 50% от обезщетението като поощрение. Сега има напредвара как този стимул да се увеличи - ПП иска на 100%, а социалният министър предлага 75%. По-големият проблем обаче е с вечното желание на една или друга партия да изравнят парите от НОИ с минималната заплата. Актуалното искане на Гуцанов е то да стане 1100 лв. през 2026 г.
Проблемът с подобни суми е известен - на практика обезщетението става по-високо от трудовия доход за хората, които работят на минимална заплата. Догодина например минималната заплата ще бъде 1213 лв. Това означава, че нетният доход на наетите на нея ще е 941,26 лв., според документите към проекта на постановление на МС. При 1100 лв. обезщетението ще е значително по-високо от трудовия доход, върху който би следвало да се изчислява. Представете си сега същото с пенсиите - те да са по-високи от заплатите. Да, звучи като фантастика с пенсиите, но по непонятни причини минава за нещо съвсем нормално при майчинството.
За всяко дете - по 300 лв. от сърце
Младите семейства трябва да са приоритетът на 2026 г., казва министър Гуцанов по адрес на майчинството и други инициативи. Само че към тази отлична идея са закачени още намерения за раздаване на пари на калпак. Социалният министър например се надява да убеди колегите си за еднократни помощи от 300 лв. за всички деца от първи до осми клас, което би включило в тази подкрепа и децата в пети, шести и седми клас.
Еднократните помощи за ученици първоначално се даваше само на първокласници от бедни семейства, за да ги поощрят да запишат децата в училище. После сумата се раздели на две, за да се гарантира, че детето ще остане и през втория срок на училище. После се въведе и за осмокласници, защото именно между седми и осми клас много деца отпадат от училище. С годините обаче доходът престана да има значение, а достъпът бе разширен с децата от втори до четвърти клас. От подкрепа за нуждаещи се семейства и мярка за задържане на децата в училище, 300-те лева станаха просто една сума, раздавана на всички. Дебат трябва ли всички да получават тези пари не се направи. Анализ какво постигат 300-те лв. в първи, втори, трети и пр. клас - също. Сумата е 300 лв. от 2021 г. Ако целта й е да помогне за разходите преди училище, то защо тогава не се осъвременява? За първокласника от 2021 г. тези пари можеха да купят едно, а за първокласника от 2025 г. - нещо съвсем друго. Държавата обаче не се интересува от тези въпроси - парите са "малко, но от сърце".
"Малко, но от сърце" изглежда ще е основният принцип, по който ще се сглобява социалният бюджет. Оставащите дни до края на годината са толкова, че време за дребни промени по плащанията има, но за реформи, дори и от най-дребен калибър - едва ли. Дори да приемем, че след 40 дни ще имаме пътна карта за пенсионни промени, то какво ще следва от това? Ще извадим ТЕЛК-аджиите от МВР за няколко седмици? Ще свием сивата икономика до 1 януари? Дори изваждането на ковид добавката за новите пенсии не би било сигурно при такъв кратък хоризонт. А при пореден отказ от реформи, то остава само едно сигурно - увеличение на осигуровки, и в близък, и в далечен хоризонт.
