Все повече пенсионери у нас получават що-годе прилични пенсии, но непоклатимо мнозинство - над половината от всички, си остават под мизерната черта от 700 лв. месечно. И въпреки че тези данни не са никак радостни, от актюерските доклади на НОИ знаем, че това са последните щедри години на държавното обществено осигуряване. Швейцарското правило ще е далеч от двуцифрените увеличения, ще се пенсионират все повече хора със сложна осигурителна история (а не, както беше преди, с три "златни" години) и все повече пенсионери ще тежат на намаляващата армия от работещи. Делът на държавната пенсия ще намалява за сметка на втората, но втората още известно време няма да е пълноценен партньор на първата. Дори да не броим тук изкуствения интелект, финансовите кризи, войните и т.н., тази перфектна буря означава, че влизаме в период на неизбежни пенсионни реформи.
През пролетта парламентът задължи институциите да изготвят пътна карта за подобряване на пенсионната система, в която трябва да се отстранят натрупаните дефекти и да се стабилизира финансовото й положение. Скоро трябва да бъде представена концепция за реформа и във втория стълб, където ще се въведе мултифондова система на инвестиране, за да се повишат доходите от втора пенсия. А осигурителните надзорници на ЕС вече дрънкат оръжие за реформа на професионалните схеми, които да се развият, за да помогнат на държавните фондове.
Първи стълб - назад към приноса
През май парламентът задължи двама министри и няколко институции да изготвят пътна карта за усъвършенстване на пенсионната система в България. В края на предишната сесия на парламента депутатите от парламентарната социална комисия леко се изнервиха, че министърът на труда не е готов да докладва накъде върви работата по тези промени. Те обаче трябва да стъпят на няколко широко коментирани анализа за проблемите в системата, а от натрупаните междувременно изказвания посоката е долу-горе ясна - назад към изначалната връзка на пенсиите с осигурителния принос. Някои от поставените точки за размисъл:
- Как да се изчисляват пенсиите и какво да се прави с абсурдната ковид добавка от 60 лв. Тя влезе в основния размер на пенсията не само за пенсионерите от ковид годините, но и за всички бъдещи пенсионери. При това всяка година се осъвременява с швейцарското правило. Експертите са единодушни, че тази твърда сума няма никакво място в пенсионната формула. Разбира се, няма как да се намаляват пенсии. Затова се говори 60-те лв. да отпаднат поне от бъдещите пенсии, а при съществуващите сумата да спре да се осъвременява.
- Голям проблем на системата са пенсиите и добавките, несвързани с осигурителен принос, за които от години се коментира, че трябва да бъдат извадени от държавното обществено осигуряване. Близо 800 000 души ползват социални придобивки заради ТЕЛК-решение и 464 788 от тях получават инвалидна пенсия. Ясно е отдавна, че системата на медицинската експертиза има нужда от одит, но тази седмица въпросът бе повдигнат дори от Борислав Гуцанов. Нехарактерно за ляв министър, той коментира, че е необходим преглед на всички закони, които са основание за тези плащания, за да се спре геометричната прогресия, в която нарастват разходите.
- Сребърният фонд също има нужда от преосмисляне. В сегашния си вид той не може да гарантира по никакъв начин устойчивостта на държавната пенсионна система, както всъщност е истинското му име. Парите в него стигат най-много за два месеца пенсии. От години фондът се пълни само от концесии, а средствата просто си седят и се топят. Фондът не само не получаваше никаква доходност за депозита си в БНБ, но банката даже налагаше отрицателни лихви, та се налагаше бюджетът да доплаща.
- По двата слона на всяка пенсионна реформа - увеличението на осигуровките и увеличението на възрастта и стажа, като че ли има най-голяма яснота. Увеличение на осигуровките ще има - според средносрочната бюджетна прогноза от 1 януари 2027 г. осигурителната вноска за фонд "Пенсии" ще се увеличи с 1 процентен пункт, а от 1 януари 2028 г. - с още 2 процентни пункта. Увеличение на възрастта извън сегашния график пък е почти сигурно, че няма да има, тъй като всички коментиращи са единодушни, че при нашата средна продължителност на живота за повече от вече заложеното няма място.
Втори стълб - напред към мултифондовете
Преминаването във фазата на изплащане във втория стълб, където се осигуряват задължително за пенсия родените след 1959 г. (освен когато не прехвърлят всичко в държавния стълб), беше голяма стъпка за универсалните фондове и над 34 хил. българи вече получават регулярни плащания от втория стълб. Той обаче е на прага на далеч по-голяма реформа, за която се говори от много години - въвеждане на мултифондова система за инвестиране на средствата. Това би позволило за пръв път по-рисково инвестиране на спестяванията вместо сегашните консервативни правила.
За тази цел спестяванията за втора пенсия ще се разпределят в три подфонда с различна степен на риск на инвестициите според възрастта на осигурените. С най-дълъг хоризонт, най-висок риск и съответно най-висока доходност ще е т.нар. динамичен подфонд, който ще е насочен към младите, които сега започват трудовата си кариера. След това, на средна възраст, осигурените ще преминават в балансиран подфонд, в който парите ще се инвестират при по-умерен риск, а накрая ще бъдат отделяни в консервативен фонд за съхраняване на натрупаното преди пенсиониране.
С въвеждането на мултифондовете ще се въведе и нова структура на таксите за управление на средствата - те няма да са стационарни, а ще бъдат от два компонента. Фиксираната част ще е процент върху управляваните нетни активи, а променливата - процент от постигнатия доход. Това би следвало да ги намали наполовина от сегашните критикувани нива.
Още една пенсионна схема автоматично за всички
За почти всички работещи българи първата и втората пенсия изчерпват разнообразието от пенсионни продукти на пазара. Европейският осигурителен надзор обаче е решен това да се промени и за българите, и за всички европейци, като се въведе автоматично осигуряване на всеки работещ в професионална/работодателска схема.
"Десетилетия наред стандартният европейски модел беше да се разчита на държавната пенсионна система, която да се грижи за гражданите в напреднала възраст. Но тъй като хората живеят по-дълго и раждаемостта спада, разходите за финансиране на тези системи се увеличават. Едно от решенията е да се създадат допълнителни частни или професионални пенсионни системи, за да се гарантира, че хората имат лични пенсионни спестявания, от които да се възползват при пенсиониране", коментира тези дни пред "Политико" Петра Хилкема, шеф на Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване ЕIОPA.
През следващите няколко месеца Европейската комисия ще издаде препоръки относно спестовните сметки и пенсиите, за да се справи с демографските и финансовите предизвикателства на ЕС. Ключовата мярка ще е система за автоматично включване на хората в професионални пенсионни фондове, подобна на вече съществуващи модели във Великобритания, Полша и Италия. „Автоматично ще бъдете включени в пенсионните фондове, ако работите. Ако не желаете това, трябва съзнателно да се откажете,“ обяснява Хилкема. Във Великобритания например всички работодатели трябва да осигурят пенсионна схема на служителите си чрез т.нар. "автоматично записване".
У нас на този принцип действа осигуряването във втория стълб, където всички родени след 1959 г. попадат автоматично при започване на първа работа. Задължително професионално осигуряване имат учителите, които заради ранното си пенсиониране са осигурявани от държавата в учителски пенсионен фонд. Работещите в първа и втора категория труд се осигуряват за втора пенсия в професионални фондове.
Истинска професионална схема, каквито иска да развива Европа, поддържа единствено "ДСК-Родина", като тя е доброволна. Осигурени в този фонд са 9876 души, а доходността е добра - 7,23%. За такова осигуряване обаче у нас е необходимо колективно споразумение или КТД, в който работодателят и служителите разписват условията осигуряването и видовете пенсионни плащания.
Европейските надзорници си дават сметка, че разширяването на частния пенсионен пазар изисква данъчни стимули за работодателите, финансова грамотност за осигурените и прости продукти. У нас също се коментира, че въвеждането на мултифондовете трябва да върви със създаване на по-добра финансова грамотност. Два фактора обаче не дават голяма надежда, че европейските намерения ще намерят подходяща почва у нас - големият дял на сивата икономика и малкият процент на вярващите в пенсионната ни система.
