Quantcast
На прощаване – любимци и реваншизъм в държавните болници | СЕГА
facebook
twitter

Наблюдател

На прощаване – любимци и реваншизъм в държавните болници

Конкурсите за нови бордове се проведоха точно покрай изборите насред третата вълна на епидемията
7 992
 БГНЕС
Насред пандемия здравното министерство подменя и ръководствата на държавните болници.

Интересни сблъсъци очакват здравеопазването, ако се стигне до шарено коалиционно управление. Програмата на „Има такъв народ“ предвижда изваждане на част от болниците от Търговския закон и въвеждане на нов статут – обществено лечебно заведение. На този фон "Демократична България" говори за приватизация – обещава се преглед на всички държавни и общински болници с оглед „смислена приватизация“. От „Изправи се“ не готвят големи земетресения в структурата на системата, но пък искат преразглеждане на Закона за публичните предприятия. Точно по този закон в момента текат назначения в бордовете на всички държавни болници и в енергетиката. В „Изправи се“ са убедени, че законът е променен, за да може между две правителства в бордовете да се назначат кадри на ГЕРБ.

Част от конкурсите вече приключиха. Те показват отчетлива тенденция за бетониране на някои шефове за още поне три години, въпреки че на места бордовете се подменят. Противно на всякакви уверения, че новият закон ще повиши прозрачността и обективността на назначенията, има сериозни съмнения за реваншизъм и безпринципни рокади. Какво се случва зад кулисите в държавните болници?

 

Прекалено рано или твърде късно

 

Провеждането на конкурсите току преди края на мандата няма как да не изглежда подозрително. Всъщност те закъсняха, но нямаше никакъв проблем срокът да се удължи допълнително. В първоначалния си вариант Законът за публичните предприятия предвиждаше органите на управление на болници и всички останали държавни предприятия да бъдат назначени чрез конкурси по нов ред в едногодишен срок – до 8 октомври 2020 г. Срокът съвпадна с разгара на първата по-сериозна вълна на COVID-19 и бе удължен с 4 месеца.

Още при дебатите БСП изразиха съмнения, че ще се проведат псевдоконкурси, на които ще бъдат назначени верни партийни кадри. Мнозинството обаче не прие идеята за отсрочка, за да се проведе реално състезание, и през февруари и март конкурсите започнаха.

По силата на новия закон в големите държавни болници конкурсните комисии са две - Министерство на здравеопазването избира директор и свой представител в борда, а комисия в Агенцията за публичните предприятия и контрол провежда втори конкурс за независим представител в бордовете. Тази конструкция при големите лечебни заведения цели да гарантира обективен избор на независими представители, но е силно съмнително дали това се получава.  В малките държавни болници конкурсите за всички позиции се провеждат от МЗ.

 

Псевдоконкуренция

 

И на двете нива – в МЗ и в новата агенция, конкурсите текат на два етапа – писмена концепция и устно събеседване, като темите се припокриват (особености на конкретната болница, източници на финансиране и начини за финансово стабилизиране, права и задължения на органите на управление). Самата конкурсна комисия в агенцията би следвало да е с участието на трима независими експерти, но кои са те, остава тайна.

Резултатите от всичко това са твърде любопитни. При много от големите болници до писмен изпит има допуснати две повтарящи се имена – на Владислав  Божиков и Славка Георгиева. В нито един случай обаче тези две лица не стигат до устно събеседване и конкурсът на практика се оказва състезание с един кон. Интересното е, че навсякъде двамата са допуснати по документи, тоест отговарят на формалните критерии, и са представили концепция. Тъй като оценяването не е публично, не може да се разбере за какво точно става дума.
Има и още един странен момент в конкурсите - резултатите им не могат да се обжалват. Така възможността да се разбере доколко те са обективни съвсем изчезва.

По тази формула, след отстраняване на Божиков и Георгиева, в надпреварата за независим член на борда на „Александровска болница“ остава един-единствен кандидат – Димитър Буланов. Това е бившият изпълнителен директор на „Александровска“, който обаче междувременно стана декан на Медицинския факултет в МУ. Сега той ще влезе в управлението като независим член на борда. Същата картина – един допуснат кандидат на устно събеседване след отстраняване на Владислав Божиков и Славка Георгиева има още в УМБАЛ „Св. Георги“  - Пловдив, УМБАЛ Плевен, специализирани болници по рехабилитация – Национален комплекс, УМБАЛ „Св. Екатерина“. Така резултатът от тези конкурси се оказва предизвестен още преди те да са приключили.

Все пак има и големи болници, при които ще има някаква надпревара за независими членове на борда. В "Пирогов" за тази позиция са допуснати до устно събеседване двама кандидати - Валентин Димитров  и Константин Димов (отново след отстраняване на Владислав Божиков и Славка Георгиева). Двама са допуснатите до устно събеседване в специализираната болница по онкология – Асен Николов и Веселин Петров (и тук отстранените са Владислав Божиков и Славка Георгиева). В УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ са допуснати трима кандидати до устно събеседване – Петър Марков, Красимир Гигов и Живко Христов.

 

Бетониране

 

В конкурсите за директори и представители на държавата, провеждани под шапката на МЗ, настоящите ръководства се бетонират за следващите три години. Такива са случаите с "Пирогов" (в който остават Живка Савова и проф. Асен Балтов), с УМБАЛ "Св. Иван Рилски" (Антон Петков и Атанас Кундурджиев), "Александровска болница" (директорът проф. Борис Богов и Александър Оскар), на „Св. Екатерина“ (Генчо Начев и Надежда Бранковска). В УМБАЛ „Георги Странски“ в Плевен директор остава Цветан Луканов, но има интересна промяна – в управата като представител на държавата влиза Калин Поповски, бивш депутат от ВМРО.

Изготвеният за пръв път годишен доклад за дейността на публичните предприятия, в който попадат и големите болници, не хвърля особена светлина по темата с основание ли са преизбрани старите ръководства на тези лечебни заведения. От доклада става ясно, че рязко влошаване на финансовия резултат има при болница „Св. Екатерина“ (отчетена 2.283 млн. лв. загуба през 2019 г. при печалба от 39 000 лв. през 2018 г.), влошава се и загубата на болницата в Плевен – от 110 000 лв. на 1.1 млн. лв. през 2019 г. "Александровска" болница пък поддържа постоянно ниво на загуба от около 6 млн. лв. Оправдани ли са тези финансови резултати и с какво старите-нови ръководства са допринесли и ще допринесат за тях, можем само да гадаем.

Запазване на старото ръководство има и при по-малки болници, където всички членове, включително и независимите, се избират от МЗ. Такъв пример е УМБАЛ Пловдив, където бордът на директорите се възпроизвежда на 100% без никаква конкуренция и промяна.

 

Реваншизъм

 

На този фон стават особено интересни болниците, при които има промяна. При тях вече се появиха и твърдения за реваншизъм спрямо неудобни директори. Голямо напрежение има в Университетска болница „Царица Йоанна-ИСУЛ“ в София, където се подменя цялото ръководство. Болницата ще е с нов директор - Любомир Пенев сменя досегашния проф. Бойко Коруков. Нови в управата са проф. Йорданка Узунова и независимият член Борислав Първанов. Пенев е млад икономист по образование и досега бе в борда на „Майчин дом“ като административен зам.-директор. Назначението му на мястото на досегашния директор проф. Бойко Коруков, който има огромен опит в болницата, повдигна традиционния въпрос може ли хора без медицинско образование да управляват болници.

„Губи се целта на това, което правим. Една университетска болница е място за лечение, за обучение на студенти, за наука. Нищо от това не фигурира в управленските договори. А квалификацията, която бе допусната като алтернатива на медицинското образование за заемане на ръководен пост от икономисти – здравен мениджмънт, е много куха“, коментират хора от бранша. Смяната на Коруков се обяснява с натрупана вражда с настоящия министър Костадин Ангелов покрай кампанията за избор на нов ректор в Медицинския университет (Ангелов си направи отвод покрай министерския пост). Напрежение има и в педиатрията, където конкурсът бе наистина оспорван за всяка една от позициите. Тук досегашният директор – известният нефролог Димитър Русинов – отстъпва поста на анестезиолога доктор Благомир Здравков, също сочен за близък до Костадин Ангелов.

 

Още

Срещу новия кабинет ще има силна консервативна реакция

06.12.2021

ТАНЯ ПЕТКОВА

895
ГЕРБ няма да подкрепи коалиционното правителство

05.12.2021

1798
ГЕРБ напразно иска мораториум върху тегленето на нов дълг

03.12.2021

МИЛА КИСЬОВА

7248