На срещата на Г-7 в Биариц, Франция, по същество се проведоха две срещи на върха - едната се случваше само в главата на президента на САЩ Доналд Тръмп и другата - в действителност.

Ако слушате Тръмп, прогнозите, че срещата на Г-7 ще премине в спорове, били напълно погрешни. Само "Фалшивите и отвратителни новини" биха заключили, че отношенията му с останалите лидери на срещата във френския крайбрежен курорт са "много напрегнати", всъщност "всички се разбираме чудесно", написа той в Туитър. Тръмп твърди, че колегите му сами идвали при него, за да изразят съгласие с мнението му, че би било добра идея да поканят отново Русия във формата (откъдето тя бе отхвърлена след анексирането на Крим през 2014 г.). Той получил широка подкрепа за търговския си спор с Китай, а разговорът му на обяд с френския президент Еманюел Макрон бил най-добрият, който имал досега с него.

Нито една от тези версии на Тръмп не съвпада с действителния ход на събитията. На въпрос да назове другите лидери, които подкрепят връщането на Русия във формата, Тръмп

взе да отстъпва

"Бих могъл, но не смятам, че е нужно да ги назова", каза той. Преценката на Тръмп противоречи дори на онова, което собственото му правителство говори пред журналисти. Официален представител на правителството например каза, че лидерите са се съгласили, че Русия все още не заслужава покана, писа "Уолстрийт джърнъл". Чуждестранен дипломат, представляващ една от участничките в Г-7, сподели при условие да се запази анонимността му, че Русия не е направила нищо, с което би заслужила да си възстанови мястото сред развитите икономики на демократичните държави. 

Търговската война на Тръмп с Китай междувременно претърпя застрашителен обрат, който се усети на финансовите пазари. В петък Пекин обяви, че ще наложи мита за 75 млрд. долара върху американски стоки, като предизвика Тръмп да отвърне с нова вълна санкции и искане американските компании да се изтеглят от Китай.

Изострянето на търговското напрежение разтревожи съюзниците на САЩ, макар че според Тръмп подходът му е спечелил одобрението на страните от Г-7. Борис Джонсън, за когото това бе първа среща с Тръмп, след като стана премиер на Великобритания, похвали общото състояние на американската икономика, но безспорно критикува подхода на Тръмп в търговските преговори. На въпрос дали иска "търговски мир с Китай", Джонсън отвърна, че Великобритания е "спечелила много" от свободната търговия през последните два века. Седнал срещу президента на САЩ, който гордо се нарича "човекът с митата", Джонсън каза, че "ние не харесваме митата като цяло".

Независимо от излиянията на Тръмп за

идиличния му обяд с Макрон

американски представители казаха пред журналисти, че френският президент бил прекалено фокусиран върху "нишови" теми като климатичните промени и икономиката на Африка.

И докато Тръмп се хвалеше със сърдечния дух на срещата, както сам каза, лъснаха и други откровени различия. На срещата му с японския премиер Шиндзо Абе американският президент каза, че не бил доволен от севернокорейските оръжейни тестове, но спомена и за "много мило писмо", което получил седмица по-рано от диктатора Ким Чен Ун. Той намекна, че Ким с право е разтревожен от военните учения на Южна Корея, дългогодишен съюзник на САЩ. "Северна Корея не нарушава никакво споразумение", каза още Тръмп. Абе определено бе на друго мнение. "Изстрелването на ракети с малък обсег от страна на Северна Корея е откровено нарушение на съответните резолюции на Съвета за сигурност на ООН", подчерта той.

Думите на Тръмп открояват по-голям и сериозен проблем - дали може да му се вярва, дали казва това, което мисли, и знае ли въобще какво говори. Имаше един сърцераздирателен момент по време на срещата на Тръмп с Джонсън, когато той даде сигнал, че премисля твърдата си позиция спрямо Китай. "Обмисляте ли промяна ?", попита го репортер. "Да, разбира се. Защо не?... Премислям всичко", каза Тръмп. Което звучеше като стъпка назад. Дали това бе признание от негова страна, че търси изход от спиралата на спора с Китай?

По-скоро не. Или поне така изглежда. Прессекретарят на Белия дом Стефани Гришам скоро след това пусна прессъобщение: коментарите на Тръмп са "до голяма степен неправилно интерпретирани ". Той съжалявал единствено за това, че не повишава още повече мита. От съобщението на Гришам не става ясно най-важното - по чия вина изявленията на Тръмп са интерпретирани погрешно.

Как и кога можем да сме сигурни дали политиката на Белия дом се артикулира основно чрез словесни изблици в 280 знака по формата на Туитър?

Ако можем да се ориентираме по миналия опит, има и друга възможност - Тръмп казва каквото мисли и след това премисля и сменя мнението си, когато става дума за Китай. Това се е случвало и преди. Да се върнем назад във времето, чак до миналата седмица. След като "Вашингтон пост" написа миналия понеделник, че Тръмп обмисля намаляване на ДОД, за да насърчи икономиката, Белият дом опроверга това с прессъобщение. На следващия ден Тръмп каза пред журналисти в Овалния кабинет, че всъщност наистина обмисля намаляване на данъка. А в сряда каза, че идеята вече е мъртва.

Така че кой знае дали съобщението на Гришам е последно и дали Тръмп в крайна сметка няма да се отметне, както го съветва Джонсън. Но залогът е много повече от репутацията на Тръмп, става дума за съдбата на двете най-големи икономики в света. "Той сякаш говори, без да мисли, и после изговореното се превръща в политика", казва търговският експерт от института "Катон" Саймън Лестър. "Не защото влага някаква мисъл първоначално, просто защото е казал нещо и се оказва, че трябва да го продължи".