Медия без
политическа реклама

Македония е българска... национална катастрофа

Независимата държава край Вардар е родена от червеното знаме на антифашизма и сръбската национална пропаганда

11 Дек. 2020ПЕТЬО ЦЕКОВ
Преди няколко години Борисов повярва, че е международен политик, който може да наложи европейско бъдеще на Западните Балкни. Сега вече е ясно, че в рамщите на мандата си той не успя да отвори европейския път дори пред Македония.

Спорът с Македония изкарва на преден план всички слабости на българския обществен диалог - не е ясно за какво се караме със Скопие; има компетентни, но няма ясни говорители по темата; няма политическа класа, която да влезе в диалог с обществото; няма медии, които да дадат трибуна на гледните точки, а оттам - няма никакъв обществен дебат.

А темата е важна, чувствителна. Тя не е най-романтичната част от българската история, тя е най-трагичната й част - все пак България преживя три национални катастрофи през 20-и век и общото между тях е едно - във всяка от тях губим Македония. След Междусъюзническата война губим Вардарска и Егейска Македония. След Ньой връщаме Струмица. След Втората световна война се изтегляме от анексираната Македония. Даже два пъти се изтегляме от Скопие. Въпреки че днес почти никой в България не се вълнува от преговорите с Македония /за разлика от Скопие, където темата е номер 1 от месеци/, е важно да напомним, че за първи път без да воюваме може да влезем в четвърта катастрофа. 
 

Липсата на диалог тук леко изкривява реалността
 

Мнозина погрешно смятат, че този спор е за историята. Това не е така. Дори за сръбската и руската историографии е ясно, че през седми век в Керамисийско поле се заселват куберовите българи, а през 837 г. хан Пресиян, бащата на Борис I, присъединява областта Македония към България. Дори под византийското робството Скопие е център на византийската тема България, в която влизат и Сердика и Видин, а не на тема Македония. 

Македония остава българска етническа територия през следващите 1200 г., а езикът се формира като западен български диалект, какъвто се говори от Битоля до Враца.  Затова няма спор за Кирил и Методий, няма спор за Климент Охридски, няма спор дори за родения в Сердика Самуил, който се опитваха да изкарат македонски бунтар срещу лошите българи. 

Така, както Гърция не позволи на Скопие да присвои антична Македония, така и София не позволи да македонците да си препишат някакво самостоятелно средновековно минало. Имаме обща, а не споделена история, както правилно напомни Зоран Заев в онова интервю пред БГНЕС. Обща е историята около Илинденското въстание, в което дейно участие вземат все хора, които или са служили в българската армия, или са завършили българската мъжка гимназия в Солун, или и двете заедно - като Гоце.
 

Спорът е за три години - 1941-1944
 

Съвременната държава Република Северна Македония, която ни беше известна като Социалистическа република Македония, а след това Бивша Югославска република Македония, е държава, която се формира на 2 август 1944 г. като Демократична федерална Македония на базата на антифашистката борба. Цялата държава е родена тогава с решение на АСНОМ - Антифашисткото събрание за народно освобождение на Македония. Родена и поставена като "равноправна федерална еденица от демократична и федеративна Югославия". Проблемът е там, че под “антифашистка борба“ македонската пропаганда, захранвана години наред от сръбската такава, разбира само едно - борбата с България. България е фашисткият окупатор, който влиза на Великден 1941-а в Скопие. Българите са фашисти. Толкоз. За тях Македония е родена от голямата борба срещу българите. 

 

Тук проблемите са много и истински

 

Цялата македонска политическа и историческа отбрана е съсредоточена в тези години. Тук личи в пълна степен нежеланието на двете страни да постигнат компромис, да спрат да се балканизират и да се разберат в името на европейското си бъдеще. 

За България вторият Великден е важен, защото Македония се връща в рамките на стара България. За Македония това е време на окупация от чужда, при това фашистка сила. Какъв мегдан за компромис може да има тук? Те ще поделят Гоце и Даме, но няма да се разберат за фашизма. 

 

Македонските грешки:
 

Гледайки на изток, към България, Македония не прави разлика между 1941 и 2021 г. В пропагандната машина на Скопие напоследък се забелязват още по-безумни тези - че днес в София лявото се доубива, а фашистите прогресират. Цитират се Андрей Ковачев и Александър Йорданов като примери за фашизирани елементи..

В същото време не се е чуло Скопие да има претенции към Германия или Италия - две страни, в които наистина имаше фашизъм и които също имат пряко отношение към въпросните години и към въпросните земи. Скопие все още не обвинява Меркел, че е наследничка на Хитлер, напротив - Скопие храни надежди, че Берлин ще окаже необходимото влияние върху Бойко Борисов и ще го вкара в правия път. 

Скопие директно зачерква стотици години обща история, съсредоточавайки огъня във въпросните три години. Общата история няма значение, общият език няма значение, общите светци дори /половината от канонизираните от БПЦ светци са свързани с Македония/ нямат значение. 

На практика македонците, най-вече македонската опозиция в момента, не е мръднала от времето на сръбската пропагандна матрица, която освен социализъм, интернационализъм и панславянство, насаждаше великосръбски шовинизъм и не на последно място - антибългаризъм. Всичко това се харесваше на СССР и е дълбоко неразбираемо в ЕС. 

 

Българските грешки

 

В същото време България упорито набляга на формата, но избягва да гледа съдържанието на онези години. Ние повтаряме, че в България не е имала реално фашистко управление по време на Втората световна война, наблягаме на това, че не може грешките на правителствата да се преписват на народа и т.н., но влизането ни в Тристранната ос е факт, за който просто трябва да се извиним, а не да неглижираме глупаво. Това е като “спасяването на евреите” - ние се хвалим, ние се гордеем, че сме спасили евреите си, но замитаме под килима факта, че българската власт в Македония по това време изпраща евреите от новите територии с вагони на БДЖ към “Треблинка” - когато става дума за това престъпление, предпочитаме да говорим не за освобождение на Македония, в която за нула време сме построили 1000 училища, а за немска окупационна зона, в която нищо не сме могли да направим. 

България влиза в Македония през 1941 и голямата грешка е, че това става без никакво международно признание, вкл. от Германия и Италия, камо ли от антихитлеристката коалиция. Забележете - почти по същото време - през 1940 г. с Крайовската спогодба България си връща Добруджа, но този договор е одобрен от всички велики сили. Затова Добруджа остава българска и след войната.  

В разрез с историята и националните ни интереси българската държава кара българите от Пиринско да се пишат етнически македонци в паспортите си. Поне БСП можеше да коментира това през последните седмици. 

Македонската пропаганда хваща с лекота един друг, по-голям проблем, който не е само български. В опита за продължаване на блоковото противопоставяне евроатлантическата общност, вкл. България, като че ли неглижира през последните десетилетия антифашистката борба, вкл. ролята на Русия. (Русия пък изгражда цялата си идентичност около тази борба - тя-освободителката, срещу запада, който роди фашизма). По-разумните европейски политици днес поставят на една везна фашизма и комунизма, но понякога се чуват и гласове, според които комунистите са били в пъти по-вредни отколкото фашистите, т.е. омаловажа се всичко, срещу което целият свят задружно се бореше в голямата война. Това е дебат, който тук не се води - страхът да не те изкарат русофил явно налага тежка автоцензура. 

В социалните мрежи дебатът се върти около родената в антифашистката борба Македония, която някой иска да вкара в ново, европейско семейство, където е пълно с бивши фашисти. Та там липсват руснаците, липсват наследниците на Тито… Мъка? Дилема! 

Ключови думи:

Македония, България

Още по темата