facebook
twitter

Наблюдател

Как арестът замени присъдите

Всички ние плащаме за абсурдите, които прокуратурата всекидневно произвежда
2253
 БНР
Допреди кмета на Несебър Николай Димитров спецпрокуратурата не се беше занимавала с изборни дела.

Превръща ли се задържането под стража в присъда? Този въпрос идва логично, ако съпоставим действията на прокуратурата по наглед сходни казуси. По правило правосъдието би трябвало да е предвидимо - да действа еднакво в идентични ситуации. Иначе прилича на репресия. Но понякога равенството пред закона, изглежда се, мери с различен аршин.

Задържането под стража има ясни цели, записани в закона. И да служи за наказание или назидание не е една от тях. Рано или късно сметката за това ще бъде платена не от държавното обвинение, а от данъкоплатците. Защото държавата ще бъде осъдена да обезщети потърпевшите. Без значение дали те ще бъдат признати за виновни и обявени за престъпници с влязла в сила присъда. А решенията на Страсбург или на националните съдилища дори не се отразяват на кариерното развитие на магистратите.

Не можем да очакваме от новоизбрания главен прокурор

 

Иван Гешев да зареже шерифския си стил

 

и разбирането, че работата на прокуратурата е да арестува. По-скоро този стил постепенно ще обхване цялата прокуратура. Гешев може и да обясни по време на изслушването си пред Висшия съдебен съвет, че една от стратегическите цели, които ще стоят пред него, е "утвърждаване на стандарти за ефективни, обективни и качествени разследвания, съобразени със закона и Конвенцията за защита правата на човека". Но по време на същото това изслушване каза "искрено" и че "съществува една порочна тенденция да се цели с решения, свързани с нарушения на правата на човека, да се постигат политически цели".

Един от пресните абсурдни примери е с кмета на Несебър Николай Димитров. Той е в ареста за търговия с гласове. От килията спечели изборите и встъпи в длъжност под конвой. Между другото, докато прокуратурата не докаже в съда, че изборната победа е купена, остава да смятаме, че избирателите са й гласували недоверие, давайки вота си за обвиняем. За изборни престъпления обаче ефективните присъди са по-скоро изключение. Съдебните актове за търговия с гласове, които могат да бъдат открити при преглед на съдебните регистри, са преди всичко споразумения за условни наказания, или пробация. А кметът на Несебър вече търпи присъда, без да е осъден. А дали е извършил престъпление или не, би трябвало да реши съдът в делото по същество. Ако някога бъде признат за виновен,

 

сигурно ще се окаже, че си е надлежал присъдата

 

В това дело има и още нещо прелюбопитно, което няма отношение към въпроса дали Димитров е виновен или не. И то е дали изобщо Специализираната прокуратура има право да работи по случая, а спецсъдът да се произнася по него. В спецпрокуратурата няма друго "изборно дело" от създаването й преди 7 години, твърди защитата на Димитров. При това делата срещу организирани престъпни групи за търговия с гласове по закон са подсъдни на общите съдилища. И макар че в Наказателния кодекс има специален текст за организираното купуване на гласове, Димитров и сочените за негова група са обвинени поотделно за търговията с вот и за организирана престъпна група. Така, заобикаляйки закона, прокуратурата ги изправя пред спецсъда, който в случая действа просто като печат на нейните искания.

Много странности имаше и при ареста на бившия кмет на "Младост" Десислава Иванчева и обвинените заедно с нея за корупция. Те останаха в килиите над 8 месеца. Един от абсурдите в техния казус бе, че когато бяха осъдени на първа инстанция за поискан подкуп от 70 000 евро, съдът отказа да ги пусне заради... обществената подкрепа за тях. Горната инстанция, която все пак постанови домашен арест, прие, че никога обществената подкрепа не е била причина за задържането под стража за подсъдими. А също и че няма опасност Иванчева и някогашната й заместничка Биляна Петрова да се укрият или да извършат ново престъпление. Бруталността и показността на ареста на Иванчева и Петрова ще доведе до поредното осъждане на България от Страсбург. Която години наред не изкорени тази практика на прокуратурата въпреки редицата решения срещу нея.

 

Но не всяко дело за злоупотреби във властта

 

автоматично означава показна акция и арест. За разлика от бившия районен кмет на "Младост" Иванчева градоначалникът на Несебър Панайот Рейзи, който управлява два мандата с подкрепата на ГЕРБ и през март беше обвинен за длъжностно присвояване в особено големи размери - близо 2 млн. лв., си остана вкъщи срещу най-леката мярка за неотклонение - "подписка". Това се случи и с колегата му от Златица Магдалена Иванова, обвинена за присвояване на 1.1 млн. лв.

За грандиозното изтичане на лични данни от НАП и за хакнатите пръскачки пред парламента през лятото бяха обвинени служители от "ТАД груп". Шефът на фирмата, сочен за подбудител, е още в ареста. Соченият за физически извършител обаче е на свобода, където хипотетично има достъп до всякакви мрежи и ресурси за нови киберподвизи. Прокуратурата, която разпространяваше доказателства по делото с такъв хъс, че допусна да изтекат личните данни на собствените й служители, още не е приключила разследването. След години вероятно ще го сложи в графата при делото за безпрецедентното спиране на Търговския регистър, което вече повече от година не е стигнало до някого, който да бъде изправен пред съда.

Особеностите на българската прокуратура могат да бъдат илюстрирани и със случая с ареста на обвинен в хулиганство заради надраскан некролог. В същото време шеф на спецслужба с тежки обвинения, международни контакти и информация е на свобода. 

Двойният аршин се вижда ясно и по делата срещу крупни бизнесмени, които прокуратурата започна през последните години. Някои от тях попадат в ареста, а други са на свобода и развиват бизнеса си. 

През 2018 г. България е била осъдена по 27 дела в Страсбург, показва отчетът на Министерството на правосъдието. 11 са за нарушено право на защита на собствеността, 7 - заради правото на справедлив процес, 6 - за правото на ефективни вътрешноправни средства за защита, 3 - за неизпълнение на влезли в сила решения. Европейският съд се произнася след години. Тъй че семената, които сега прокуратурата сее, ще ги жънем след време. 

Още

БОЕЦ към НАП: Откъде бащата на Йовчева има 1.75 млн. лева?

27.02.2020

7106 34
Шефът на "ТАД груп" е освободен срещу 100 000 лв. гаранция

27.02.2020

1131 4
НАП призна, че затваря обекти дори за дребни нарушения

27.02.2020

2731 5