Quantcast

Медия без
политическа реклама

Испанският премиер Педро Санчес също разчита на "сглобка"

За да оцелее, той трябваше коренно да промени вижданията си за каталунските сепаратисти

БГНЕС
За Педро Санчес ''сглобката'' също е приемлив вариант.

Преди десет години, когато Педро Санчес решaва да опита късмета си в изборите за генерален секретар на Испанската социалистическа работническа партия (PSOE), казва за това само на най-доверените си хора. По онова време дори съмишлениците му, които сега са в двореца ''Ла Монклоа'', където се помещава правителство, не смятат, че има шанс. Някои дори го съветват да не опитва. В партията никой не го познава, той няма тежест и изглежда невъзможно да заеме длъжността. 

Десетилетие по-късно Санчес е един от най-могъщите хора в историята на PSOE, както признават дори най-големите му критици, пише испанският вестник ''Ел Паис''.  Премиерът почти не е бил подлаган на вътрешнипартийна критика, а миналата седмица официално се завърна като министър-председател на Испания, след като успя да спечели мнозинството на парламента със 179 гласа и с широка междупартийна подкрепа. Ако се добавят всички партии, които са го подкрепили — Испанската социалистическа партия, лявата ''Сумар'', Каталунската републиканска левица, каталунската ''Заедно за Каталуния'' на Карлес Пучдемон, баската ''Билду'', Баската националистическа партия, Галисийския националистически блок, Канарската коалиция  — то Санчес има 12,6 милиона гласа зад гърба си.

 

С бързо развиваща се политическа кариера, винаги на ръба,

 

с гръмки провали и епични завръщания, Санчес постепенно разширява подкрепата си и постигна политическото уважение, което не е имал в началото и което след пет години на власт, вече никой не отрича. Съмишлениците му казват, че  притежава непоклатима вяра в собствения си успех. След лошия резултат на местните избори през май т.г., той решава да заложи всичко на карта, като още на следващия ден след загубата насрочва предсрочни парламентарни избори на 23 юли. Повечето социолози предричат, че няма шанс да остане в ''Ла Монклоа''. Тогава изглежда, че съдбата му е решена. Лидерът на дясната Народна партия Алберто Фейхоо дори прогнозира, че неговите съпартийци ще заемат 168 места в парламента, което е близо до абсолютното мнозинство. Но Санчес се обръща към прогресивното мнозинство в страната, като ги моли да се мобилизират, за да предотвратят правителство на Народната партия с крайнодясната ''Вокс''. И това прогресивно мнозинство отива до урните, а процентът на галасувалите е много по-висок от очакваното. Трябва да се отбележи и изключителната мобилизация на десницата. Двата големи блока практически се изравняват – само 300 000 гласа повече са в полза на Народната партия и ''Вокс'' срещу PSOE.

Тази връзка обаче беше прекъсната от

 

споразумението между Санчес и няколкото по-малки каталунски и баски партии.

 

За да гарантира подкрепа за своето правителство, министър-председателят прави значителна промяна в политическите си виждания, като приема амнистията за сепаратистките лидери и активисти, преследвани за участието си в опита за отцепване на Каталуния през 2017 година. Досега Санчес винаги е отхвърлял възможността за амнистия. Със споразумението премиерът трябва да приеме, че настоящият му мандат ще бъде фокусиран върху териториалния дебат и че ще трябва да започне трудни преговори със сепаратистите   —  каталунците, но също и с баските националисти, които искат нова регионална харта.

Решениеро на Санчес да помилва сепаратистите изкара стотици хиляди испанци на протест през последните седмици, припомня ''Гардиън''.  Според администрацията на премиера, амнистията е насочена към обикновените учители, държавни служители, полицаи и пожарникари, изправени пред съдебни дела за ролята си в събитията от октомври 2017 г. Партията на Санчес твърди, че сделката е необходима, за да се елиминира възможността Народната партия и ''Вокс'' да управляват заедно. Проблемът е, че най-облагодетелстван от закона ще бъде Карлес Пучдемон, бившият каталунски лидер който избяга в Белгия, за да избегне арест за организирането на проваления опит за независимост и чиято партия ''Заедно за Каталуния'' настояваше за амнистията.  За много испанци от различни политически насоки е немислимо да предложат това на Пучдемон, тъй като според тях той е вкарал страната в

 

най-лошата политическа и териториална криза от десетилетия насам

 

В последния ден от дебата за съставяне на правителство, малко преди гласуването, Санчес говори за ''тълкуване на Конституцията в съответствие с настоящия дух на времето''. Конституционната реформа в Испания засега е неосъществима, защото би изисквала невъзможно споразумение с Народната партия, така че Санчес избира да се движи в единственото пространство, което му остава: свободата да тълкува Конституцията.

Тази идея за zeitgeist (духът на времето, б. р.) е почти перфектно обобщение на политическата кариера на Санчес и неговия начин да задържи властта. Лидерът на PSOE се адаптира към времето, изградил е свой политически стил, базиран на прагматизма и способността да коригира позициите си по начин, който е толкова критикуван от опозицията, колкото и защитаван от неговите хора. Санчес винаги успява да се измъкне от всеки лабиринт, най-вече от последния, където се намираше заедно с каталунския сепаратистки лидер Карлес Пучдемон, и който изглеждаше без изход. Ако всичко върви по план, той ще прекара още четири години в ''Ла Монклоа''. Екипът му е убеден, че за пореден път ще наруши всички прогнози и ще постигне необходимата стабилност, за да издържи целия мандат. Ако успее, Санчес ще бъде начело на правителството общо девет години, което го прави втория най-дълъго управлявал премиер след Фелипе Гонзалес, който изкара 14 години като министър-председател. Засега немислим рекорд за Санчес, но предвид кариерата му, едва ли има някой, който мисли, че това е невъзможно.

 

Още по темата