"Природозащитниците нанасят повече вреди на България от бедствията и авариите".

Нено Димов, 2018 г., министър на околната среда и водите

"Не може в името на това няколко соросоидни НПО-та и партийки, които са извън парламента, да се докопат до властта, ти да разсипеш държавата. И в името на какво? Да ми доведеш гей браковете и да ми създаваш джендър република".

Красимир Каракачанов, 2020 г., министър на отбраната и вицепремиер на България

Скандалните изказвания на български министри за организации на гражданското общество у нас са само два от многото примери за целенасочена атака към третия сектор. В последните години неправителствените организации понасят все по-ожесточени удари, като атаките се реализират по много канали. Законодателните инициативи за ограничаване на пространството на неправителствените организации зачестяват. А отделни медии водят истинска война срещу представители на най-активните граждански организации, като не пестят епитети - "кървово-зелен октопод", "зелена мафия", "НПО-та на хранилка", "соросоиди", "джендъри" и "крадци на деца". Водят се и персонални войни срещу представители на неправителствени организации, включително и в съдебната зала, а през 2016 г. България записа в сметката си и първото по рода си физическо нападение върху водеща фигура в третия сектор - срещу председателя на Българския хелзински комитет Красимир Кънев. Целта на този натиск е подриване на доверието към традиционните институции на гражданското общество.

Как започна? 

Атаките срещу неправителствените организации са световна тенденция 

"Почти всяка седмица наблюдаваме нови законопроекти за ограничаване на финансирането от чужбина, за въвеждането на бариери пред регистрацията на нови организации и свободното сдружаване на хора, ново анти-протестно законодателство. Тази глобална вълна се зададе с бързина и с дълбочина, каквато не сме виждали от години, и на практика представлява сеизмично изместване и затваряне на пространството на гражданските права", коментира през 2015 г. пред "Гардиън" Джеймс Савидж от "Амнести интернешънъл". Прогнозата му, че в следващите няколко години теднецията ще се засили, се сбъдна.

"Този тон се задава от големите държави, като малките ги следват. Причините са комплексни - след края на Студената война светът навлезе в период на оспорване на политическите ценности и на либералния разказ за човешките права", изтъква Тома Кародърс от Carnegie Endowment. Според него авторитарните лидери вече познават силата на гражданското общество и се страхуват от него. "Най-големият страх на репресивните правителства е, че ще се събудят, ще отворят прозорците, за да открият 100 000 души, скандиращи "Стига", изтъква още Кародърс. 

В България първият обект на отчетливи атаки бяха зелените организации, при които засегнатите икономически интереси често са много сериозни. Както коментира Тома Белев от Асоциацията на парковете в България, тези атаки през годините търпят еволюция в средствата, като основен фактор за засилването им е членството на България в ЕС и нарасналата тежест и възможности на неправителствения сектор за участие в процесите на взимане на решения. 

В последните две години в тази група попадна сегмент от неправителствения сектор, за който надали някой е очаквал, че ще се разрази подобна война - организациите за защита на правата на детето. Именно тук се видя поразяващата сила на социалните мрежи за разпространение на слухове, дезинформация и стигматизация, показани добре във филма на Генка Шекерова "Социалните войни". Видя се и напълно реалният страх на огромни групи родители, втурнали се да спасяват децата си от училище. „През миналата година бяхме подложени на чудовищна дезинформация и пропаганда, целящи да плашат родителите. Тази пропаганда тече по две основни линии. Едната е религиозната, която иска да възстанови "естествения ред" и всякакви закони, които касаят родителски политики, да бъдат отменени. Другата линия идва от Кремъл, който желае да преразпредели Европа по нов начин. И започна масирана кампания за това как ще дойдат норвежците и ще ни вземат децата", коментира в интервю пред БНР за изминалата 2019 г. изпълнителният директор на Националната мрежа за децата Георги Богданов.

В мрежата членуват над 150 организации, участвали активно в изготвянето на превърналата се в плашило и свалена от дневен ред Национална стратегия за детето 2019-2030 г. Философията на стратегията - че грижата трябва да е за всички деца, а не само за децата в риск и с увреждания, които в момента са стигматизирани, не бе разбрана и припозната, а над нея надвиса призракът на всемогъщата държава, която ще получи прекалено много права. 

Войната около Стратегията за детето стъпи върху друг шумен обществен дебат - около неслучилата се ратификация на Истанбулската конвенция, в която на прицел се оказаха организациите в защита на правата на хората с различна сексуална ориентация. Думата джендър, както отбелязват правозащитните организации, в България стана обида. 

За обострянето на средата допринесоха и политиците.

Гражданите - наравно с политиците, със забрани за финансиране 

Справка в информационната система на Народното събрание показва, че повечето законодателни инициативи за ограничаване на дейността на неправителствените организации в последните години идват от представители на партии в патриотичния спектър. Крак в тази посока повлече още през 2013 г. Яне Янев със скандални изменения в Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности. Броени дни преди падането на кабинета на "Борисов 1" Янев настоя членовете на управителните органи на юридическите лица с нестопанска цел да подават наравно с политиците имуществени декларации. В крайна сметка той бе принуден да оттегли предложението.

В края на януари 2014 г. над неправителствените организации надвисна нова заплаха - широката дефиниция за предателство и поставяне в услуга на чужди организации, включена в изцяло новия проект на Наказателен кодекс. Документът предизвика множество критики и управляващите склониха на широко обсъждане, което така и не се случи покрай падането от власт на кабинета "Орешарски". 

През 2019 г. ВМРО и "Атака" се опитаха да сложат юзди и на професионалните организациите на съдиите, прокурорите и следователите. С промени в Закона за съдебната власт "Атака" поиска правото на участие в професионални и неправителствени организации да отпадне, а ВМРО настоя финансирането на тези организации да се ограничи до постъпления от членовете и пари по европейски програми. При гласуването на законопроекта в пленарна зала в началото на тази година правосъдният министър Данаил Кирилов помоли и двете точки да бъдат отхвърлени, а дебат по тях изобщо да не се състои. 

Последната засега атака към гражданския сектор тече паралелно в парламента и в оглавяваната от Сотир Цацаров антикорупционна комисия, като нейн обект е трудно сформираният Съвет за развитие на гражданското общество към Министерския съвет. Както "Сега" писа, антикорупционната комисия внезапно се активизира и реши да направи предложения за промяна в правилника за организация и дейността на съвета, който иначе не подлежи на задължително съгласуване с нея. КПКОНПИ обясни интереса си с високия обществен залог покрай правото на новия орган да разпределя финансови ресурси и наличието на притеснителни медийни публикации. Попадането в съвета на едни от най-активните и критични неправителствени организации светкавично доведе до обвинения, че структурата е свързана с "олигарха Иво Прокопиев" и че се създава "съвет на задкулисието".   

В парламента тече втора линия на атака срещу Съвета - на 1 юли група депутати от Обединени патриоти внесоха поредните изменения в Закона за юридическите лица с нестопанска цел, които предвиждат драстично свиване на правомощията на новия орган. Патриотите настояват Съветът да е изцяло консултативен, без право да изготвя политиката в сектора и да разпределя финансиране за проекти. Законопроектът въвежда и задължително деклариране на всички дарения от чужбина, надхвърлящи 1000 лв. Всички, които получават такова финансиране, ще бъдат включени в нов регистър към финансовото министерство, ще се подават и декларации по антикорупционния закон. 

"И в момента има достатъчно гаранции за прозрачност на финансирането в ЗЮЛНЦ и Закона за счетоводството. Залагат се необосновано високи изисквания за деклариране на финансиране, които по същество са ограничения пред съществуването на ЮЛНЦ. Вече има произнасяне на Съда на Европейския съюз за чуждестранното финансиране на неправителствените организации, а предложените текстове преповтарят разпоредбите на отхвърления унгарски закон за прозрачността. Премахването на функциите около разпределянето на средствата обезсмисля дългогодишните усилия по създаването на Съвета", написа в становище Институтът за пазарна икономика. Против новите ограничения за момента е и Министерство на финансите. Предстои да видим докъде ще стигне поредният законодателен напън за слагане на финансови юзди на третия сектор. 

„Кризата, причинена от пандемията от COVID-19, създаде огромни предизвикателства, които налагат всички сектори в държавата да се мобилизират и да си взаимодействат в услуга на това да се вземат добри решения за благосъстоянието на всички.  Независимо от атаките, ние продължаваме да работим и и да търсим повече справедливост за всички. Защото знаем, че в едно демократично гражданско общество липсата на свобода за един е липса на свобода за всички, а страни, където в последните години има инициативи, насочени срещу свободата на сдружаване и финансирането на гражданските организации, не са пример за демократично и проевропейско развитие, и не би следвало да са пример и за България“, споделя Надя Шабани, Директор на Български център за нестопанско право, как атаките са се отразили на сектора и неговата мобилизация.