Медия без
политическа реклама

Финминистърът проведе успешно "Аберацио иктус" с бюджета

"Безплатен обяд", заплатите само по банков път и сметка без такси отвлякоха вниманието на публиката от данъци и дефицити

Илияна Димитрова
Министърът на финансите несъмнено е доволен - БСП, "Възраждане" и отчасти ИТН плюс Делян Добрев от ГЕРБ се канеха да взривят бюджета с надуване на разходи, но не успяха.

Аберацио иктус е термин от римското право. Означава отклоняване на удара и се използва за казуси, при които разследването се насочва в погрешна посока. 

Странните събития и обрати около приемането на бюджета приличат на успешно протекла операция "аберацио иктус". Умишлено или не, вниманието и на депутатите, и на медиите, и на публиката се оказа насочено към няколко "магнетични" идеи, които изскочиха някак внезапно от преходните и заключителните на бюджетния закон за 2023 г. По тъча останаха ключови въпроси като реалистични ли са заложените данъчни приходи, има ли рискове от преразходи, кои са буферите, ако хазната закъса и зейне притестителен дефицит. 

 

Темата на темите и тема в развитие 

 

се оказа "невинното" предложение на финансовия министър фирмите с персонал над 50 души, както и всички от ресторантьорския бизнес, да плащат заплатите само по банков път. Целта - изсветляване на доходите и внасяне на данъците и осигуровките в пълен размер, а не "по преценка" на работодателя.

Идеята на Асен Василев завихри същински циклон от недоволство, съпротива и критики, претърпя сериозни мутации при обсъждането в Народното събрание, а накрая депутатите гласуваха съвсем различни финални текстове почти в несвяст -  по време на проточило се 21 часа заседание. И понеже окончателните промени са доста неясни, дебатите за смисъла и прилагането им не спират вече две седмици след приемането им в парламента. Всички се вълнуват от тях, а малцина коментират основните числа в бюджет 2023.

Бизнесът и политиците намериха голям дефект в идеята на финмина, а опозицията дори го обвини, че лобира в полза на банките - защото откриването, обслужването и използването на банковите сметки е свързано с начисляване на такси. Така в парламента набра поддръжници и предложението, когато в сметките постъпват заплати, те да са с ниски или дори нулеви такси.

Междувременно банките се притесниха и решиха да "контраатакуват" - сами лансираха вариант да не слагат такси, но само за минималните работни заплати.

Последваха още вариации и накрая народните представители "избистриха" колкото разширена, толкова и неясна версия, основана на задължението на банките (по европравила) да отварят евтини "основни сметки" - само за най-ползваните услуги, по които да начисляват ниски такси.  

В окончателния вариант банките са длъжни да обслужват безплатно основните сметки, когато по тях постъпват заплати, а също и пенсии, помощи и обезщетения по социалното осигуряване и социалното подпомагане, стипендии за ученици, студенти и докторанти. Тази йезуитска формулировка позволява тълкуване, че ако в такава сметка постъпят средства, различни от изброените, "безплатният обяд" приключва и банката може да начислява такси. Тоест ако роднина, който живее в друг град или работи зад граница, реши примерно да преведе на пенсионер 100 лева, за да му помогне да си плати парното, това значи край на безплатното обслужване на сметката. 

 

Засега банките загадъчно мълчат

 

Междувременно депутатите коригираха основно и визията на Асен Василев за плащането на заплатите по банков път. Вдигнаха летвата от 50 на 100 души персонал и зачеркнаха искането на министъра специално за ресторантьорите задължението да е за всички, без изключение, дори ако става дума за дребен семеен бизнес. Тази промяна бе приета след протяжни спорове в Народно събрание. Само един депутат обърна внимание, че всъщност се отделя прекомерно внимание на нещо, което ще засегне съвсем малък брой фирми. Предприятията в България са стотици хиляди, а тези с над 100 души персонал са 1500, обясни Петър Кънев, известен бизнесмен и дългогодишен депутат от БСП.

Експерти вече коментираха, че бурните дебати за заплатите, пенсиите, банките и таксите са "буря в чаша вода" и че

 

мярката няма да доведе до значимо изсветляване на доходи

 

и ефектът за бюджетните приходи ще е мижав.

По другата подтема - как хората в малките населени места, в които банкомати липсват, ще си ползват превежданите по банков път заплати и пенсии, финансовият министър внесе успокоение. Увери, че във всеки пощенски клон ще бъде инсталирано поне едно устройство за теглене пари. Какво мислят по въпроса банките, не е ясно. Но не е трудно да се сетим, защото от доста време те провеждат обратния процес - намаляват бройката на банкоматите, защото не им е изгодно да ги поддържат, насърчават онлайн банкирането. Само че не всяка шивачка и не всеки дядо на село умее да управлява средствата си, ползвайки интернет, токен и смартфона си. 

Друга "бомба", която взриви обществения интерес и отклони вниманието от големите бюджетни въпроси, бе т. нар.

 

"безплатен обяд"

 

(отново хрумване на Асен Василев) - тоест клиент на заведение да си тръгне, без да си плати сметката, ако не му връчат фискален фон. Вицепремиерът Асен Василев защити "мярката" с аргумента, че се прилага в Гърция и е много ползотворна за избелване на оборотите на ресторантите. Само че идеята бе сервирана по абсолютно несериозен начин - без детайли как ще се прилага. Ресторантьори се хванаха за главата, като си представиха как съвсем "законно" компания си хапва пържоли с гарнитура, салатки и мелби, полива обилно със скъпо вино и си тръгва, без да дочака появата на сервитьора със сметката. 

Предложението на финансовия министър не събра подкрепа в парламента, но пък допринесе успешно за "аберацио иктус". А Асен Василев направи заявка, че ще пак ще предложи мярката "безплатен обяд", когато готви  бюджета за догодина. 

Докато се "пържеха" на неговия огън с разните предложения за изсветляване на икономиката, сдруженията на ресторантьорите зададоха няколко критични и много уместни въпроса за другите сенчести сектори и започнаха алтернативва кампания, която нарекоха  "Изисквай фискален бон". Съвсем по езоповски те се обърнаха към членовете и клиентите си (но всъщност е "подсещане" към пазителя на държавните финанси) със следния призив: "Апелираме не само към нашите членове, но и към всички граждани, ползватели и клиенти на всякакъв вид услуги – заведения за хранене и развлечения, хотели, козметични салони, цветарски магазини, зъболекарски кабинети, автомонтьорски услуги, сергии за плодове и зеленчуци, интелектуален труд, посредници при сделки с движими и недвижими имоти, и др., да помогнем за събирането на данъци към държавата (защото ясно се вижда, че тя е безпомощна да го направи или поне не иска да го направи във всички сфери на икономическата дейност) – ИЗИСКВАЙТЕ своите ФИСКАЛНИ БОНОВЕ или ФАКТУРИ, като по този начин директно всеки един от нас ще помогне за изсветляването на бизнеса в България, а с това – и за подобряването на финансовата и икономическа обстановка в държавата".

Чудесен апел. И уместен - идеята да се дисциплинират само заведенията си е

 

чиста дискриминация при толкова много сиви сектори 

 

Сега остава във финансовото министерство да излязат от фиксацията си в кръчми, барове и дискотеки и да разширяват операцията "Белина" към другите сивеещи браншове. Всеки знае, че е екзотика да получи касов бон от денталния лекар, автосервиза, брокера, от фризьорския салон. 

Независимо, че обра доста критики покрай приемането на бюджета, вицепремиерът Василев навярно потрива доволно ръце. Неговите разчети за приходите и разходите на държавата минаха, без да претърпят сериозни корекции (а имаше големи рискове опозицията да надуе разходите). 

Бюджет 2023 вече е факт и не е сред горещите теми на деня. Засега хазната е в добра форма и дори излезе на плюс в средата на годината. Това, разбира се, не е гаранция, че и следващите месеци приходите и разходите ще растат в синхрон, под контрол и без трупане на опасен дефицит. Просто до 30 юни беше Голямото внасяне на корпоративни данъци. Но тази кампания приключи и предстои да видим как ще се развива икономиката и какви ще са постъпленията от ДДС (ключовия приходоизточник). 

Повече експерти смятат, че изпълнението на бюджета няма да е лесно - най-малкото защото българската икономика е заложник на европейската и на световните процеси, а те в момента са непредвидими. 

 

 

Ключови думи:

бюджет 2023, Асен Василев

Още по темата