Европа изживява енергийна криза, породена от поредна война. Военният конфликт в Близкия изток предизвика рязко поскъпване на петрола, природния газ и горивата, макар и все още не толкова шоково, колкото през 2022 г., когато Русия нападна Украйна.
Част от европейските правителства се поддадоха на истерията и се разбързаха с въвеждане на антикризисни мерки, с цел да овладеят поскъпването на всички останали потребителски стоки и услуги.
Намаляване на данъци, налагане на тавани на цените или на търговските надценки, увеличаване на субсидии и директни помощи за населението или отделни бизнеси - методите не са по-различни от тези, които бяха изпробвани след избухването на войната в Украйна. Не са научени и уроците от предишната криза. Наложените и вече действащи мерки създават повече впечатление за хаос, отколкото за ефективност. Няма индикации за спиране на ценовия ръст на горивата, но пък за сметка на това хората се юрнаха да се презапасяват, избуя горивният туризъм, а немалко бензиностанции затвориха, за да не работят на загуба.
Правителството на Гърция бе едно от първите, които още в началото на март въведе антикризисни мерки.
Наложени бяха тавани на търговската печалба при горивата. При търговията на едро маржът на печалба не може да надвишава 5 евроцента на литър над цената, на която горивата се закупуват от рафинериите. За бензиностанциите максималният марж е 12 евроцента на литър бензин и дизелово гориво.
Тези мерки обаче не доведоха до овладяване на цените горивата в Гърция. Обикновеният бензин поскъпна от 1.82 евро към 11 март до 1.97 евро тези дни. Дизелът е поскъпнал от 1.72 евро - на 1.93 за две седмици.
Ограниченията единствено постигнаха силното недоволство на търговците на дребно от натиска да работят почти без печалба и последвалото затваряне на редица бензиностанции. Правителството на Кириакос Мицотакис не се вслуша в предупрежденията на бранша, че маржът на печалбата на търговците е само 10% от крайната цена на горивата
След неуспешните първи мерки, тези дни Мицотакис обяви нов антикризисен пакет за 300 млн. евро. Гръцкото правителство ще предостави за два месеца - април и май, директни помощи на домакинствата за гориво от 50 евро в континенталната част на страната и по 60 евро за островите. Помощите ще са съобразени и с годишния семеен доход.
Фермерите ще бъдат подпомогнати с 15% от цената на закупените торове.
Друга наша съседка - Румъния, тази седмица ще въведе антикризисни мерки с хоризонт от 6 месеца. Дизелът в Румъния достигна 2 евро за литър, а бензинът - 1.80 евро. Румънците, подобно на гърците, отскачат до пограничните райони на България, за да заредят наше гориво, което остава едно от най-евтините в Европа заради ниския акциз.
Заради огромния бюджетен дефицит и финансови затруднения румънското правителството не смее да намалява акциза или ДДС на горивата.
Кабинетът на премиера Илие Боложан, също като гърците, се е фокусирал върху ограничаване на търговските надценки по цялата верига на доставки - от рафинериите до бензиностанциите. Таванът е определен на 50% от средната надценка за миналата година на съответния оператор. Забранява се и свободният износ на бензин и дизел, като сделки ще се разрешават само с писмено съгласие на министъра на икономиката и енергетиката.
Важно е да се отбележи, че на 31 март изтича срокът на действие на тавана на търговската надценка за основни хранителни продукти. Мярката бе въведена през 2023 г. за овладяване на инфлацията, а през есента на миналата година бе удължена с още шест месеца. Не е ясно дали ще има поредно удължаване след 31 март. Но пък едно е сигурно - Румъния остава с една най-високите инфлации в ЕС - 8,5% през януари и 8,3% през февруари 2026 г., т.е. преди войната в Иран.
Някои европейски държави директно налагат таван на цените на горивата на бензиностанциите.
Такава е Унгария, въпреки неуспешния й опит за същото през 2022 г. Тогава мярката бе отменена след няколко месеца, тъй като доведе до дефицит на горива. Сега премиерът Виктор Орбан обяви още на 9 март, че въвежда "защитени цени" на дребно на бензина и на дизела, но само за регистрирани в Унгария автомобили. За дизеловото гориво таванът е 1,51 евро за литър, а за бензина - 1,56 евро. Освен това правителството ще освободи гориво от държавните резерви, за да гарантира доставките след спирането на петролопровода "Дружба", поразен от руски удар в Западна Украйна.
Хърватия също бе сред първите европейски държави, чието правителство реши дизелът да се застопори на 1.55 евро за литър (което е увеличение със 7 евроцента в сравнение с цените преди войната), а бензинът - на 1,50 евро на литър. На дизела за фермерите и рибарите бе сложен таван на цената от 0,89 евро.
Тази мярка изтече на 23 март и още на следващия ден цените на бензиностанциите в страната скочиха - на дизела до 1.73 евро за литър, на бензина до 1.62 евро, а на земеделското гориво - до 1,19 евро.
Ситуацията показа колко неустойчив е този модел на възпиране на инфлацията. Ден преди отвързването на цените, огромни опашки се извиха пред бензиностанциите, включително и от граждани от съседни държави. Така Хърватия се сблъска и със сериозни проблеми в снабдяването, особено след като някои бензиностанции затвориха, за да не работят на загуба.
Хърватското правителство за втори път настъпва тази мотика, след като от 2022 г. до юли 2025 г. държеше таван на цените на горивата и те изхвърчаха нагоре веднага след освобождаването им. Министърът на икономиката Анте Шушняр обяви тази седмица, че държавата сменя тактиката - ще предостави целеви помощи за населението и за бизнеса, но се чуват и гласове за намаляване на акцизи и ДДС на горивата.
Словения още в началото на март намали акцизите за бензина, дизела и нафтата за отопление.
Мярката обаче се оказа изцяло предизборен ход. Тя бе обявена да действа до 23 март - един ден след парламентарните избори в страната. Още на следващия ден цените на бензиностанциите извън магистралната мрежа в Словения скочиха - с 11 цента до 1,58 евро на обикновения бензин и с 16 цента до 1,69 евро за дизела. На бензиностанциите на магистралите бензинът достигна 1,88 евро на литър, а дизелът - 1,99 евро още на 24 март.
Дни преди 23 март словенското правителство се наложи да въведе лимити на зареждане с гориво (до 50 литра на ден) и да освободи количества от държавните запаси. Словенците и граждани от съседни страни, като например Австрия, се втурнаха да се презапасяват и на много бензиностанции горивото свърши. Сега новото правителство е изправено пред задачата да осигури внос на допълнителни танкери с гориво.
В Италия правителството на Джорджа Мелони също реши да намали акцизите на дизела и бензина с 0,25 евро на литър от 18 март, като мярката ще действа 20 дни - до 7 април. За същия период се намалява и акцизът на пропан-бутана - с 0,19 евро на килограм. Въведени бяха и компенсации за транспортните и риболовните фирми.
Седмица по-късно италианците отбелязват, че не виждат съществена промяна в цените. Бензинът от 1,82 евро е поевтинял до 1.78 евро, а дизелът от 2,03 - на 2.02 евро на литър. Сметките на Министерството на околната среда и енергийната сигурност показват, че делът на акцизите и ДДС в общата цена се е свил значително - от 55% на 45%, но е нараснала "индустриалната цена", която отчита цената на суровината, нейната обработка и транспорт. В тази връзка италианското правителство обяви, че ще засили наблюдението по цялата верига на доставки заради опасения от спекула. И съобщи, че обмисля да въведе допълнително облагане на свръхпечалби, реализирани от производителите и търговците на горива.
Испания ще намали ДДС на горивата, както и специфичния данък за електроенергията.
Премиерът Педро Санчес вкара тази седмица в парламента пакет от мерки на стойност 5 милиарда евро, които трябва да смекчат ценовия натиск върху домакинствата и бизнеса. Намаляването на ДДС върху бензина и дизела от 21% на 10% се очаква да понижи цената им с около 30 евроцента на литър. Ще бъде премахнат и специфичният 5% данък върху потреблението на електроенергия.
Антикризисният пакет включва и допълнителна подкрепа за най-уязвимите домакинства като например "социален бонус" за потреблението на ток до края на 2026 г., както и по-висок бонус за топлоенергия. За бизнеса също са предвидени помощи - 80% отстъпка от пътните такси и директна помощ от 20 цента на литър гориво за селскостопанския сектор.
От 1 април Австрия също намалява за един месец акциза върху горивата, така че цените им на бензиностанциите да паднат с до 10 цента на литър. Освен това ще се ограничи маржът на печалбата на дистрибутори и търговци по цялата верига. В момента обикновеният бензин се продава за около 1.66 евро за литър, а дизелът достигна 1.76 евро. Акцизът върху горивата в Австрия е по-нисък от този в съседна Германия, което прави цените на австрийските горива с около 20-25 цента по-евтини..
Въвежда се и ограничение за бензиностанциите да вдигат цените - те ще може да правят това само три пъти на седмица, вместо веднъж на ден, както е в момента. В сряда австрийският парламент също така гласува освобождаването на 325 000 тона суров петрол от резерва за извънредни ситуации, който ще бъде преработен от рафинерията на ОМV. Горивото ще се продава само в Австрия.
В Германия, където дизелът стигна до стряскащите 2.30 евро за литър, а бензинът вече се търгува за 2.13 евро, засега правителството запазва самообладание. В тази страна акцизите и екотаксите при горивата са едни от най-високите в ЕС, но властите нямат намерение да ги намаляват като антикризисна мярка.
Планът на правителството включва ограничение на бензиностанциите да увеличават само веднъж на ден цените - в 12.00 часа. Предвижда се и засилване на проверките на антимонополната комисия за ценообразуването в отделни сектори и едва след това ще се вземат коригиращи мерки за подобряване на конкуренцията. Немското правителството отправи препоръки за по-малко потребление на горива чрез дистанционна работа и ограничения на скоростта.
Подобни препоръки отправиха и властите на Великобритания с цел да се намали потреблението на горива.
Франция, където дизелът надхвърли 2 евро за литър, а бензинът е над 1.90 евро, също засега се въздържа от раздаване на помощи, налагане на ценови тавани и сваляне на данъци.
Френското правителство отправи призив към рафинериите да увеличат капацитета си на нефтопреработка, а за транспортния и риболовния сектор се обсъжда отлагане на вноските за социални осигуровки и съдействие от банките за разсрочване на кредити.
