Да бяха оставили книгите да говорят за автора си! 

Както подсказва името му, "Толкин" е биографичен филм за писателя и човека зад "Властелинът на пръстените". Той е също толкова излишен и напънат, колкото и разтягането на малката книжка "Хобит" в три пълнометражни филма, само че минус специалните ефекти. Лентата е ясно адресирана към феновете на автора, познаващи творчеството му и способни да открият в биографията му следи от романите - сформирането на Задругата от четири момчета, елфическото излъчване на Идит Брат, сенките на злото в окопите на Първата световна, случаен 25-и кадър с наметалото на скиталеца Арагорн... 

Само че екранният резултат е скучен, безжизнен и блудкав като чаша изстинал английски чай. 

Режисиран от Дом Карукоски за Fox Searchlight, филмът се придържа към фактите за Дж. Р. Р. Толкин с едно основно отклонение от тях: бъдещият професор по лингвистика е представен като красив, висок и секси синеок викинг (в ролята Никълъс Холт). Този холивудски похват може да предизвика само присмех у хората, които са виждали действителни фотографии на човека с лулата. Но това да беше кусурът на филма. "Толкин" е лишен от всякакъв конфликт и драматургичен вътък, спокойно можеше да е квазидокументална продукция по Би Би Си или History, която върви за фон в трапезарията. Костюмите и декорите са прилични, но толкова. 

Историята започва с детството на Джон Роналд, чиято майка умира млада и го оставя под опеката на малко студен, но загрижен свещеник. Той успява да внедри момчето в престижно училище и там то сформира своето "Общество на мъртвите поети" - четирима отворковци със строги униформи, които се вълнуват от изкуство и представата им за купон е да пият чай в библиотеката. Въпреки че на приятелите е отделено достатъчно екранно време, не научаваме почти нищо за тях. Характерите на Сам, Мери и Пипин са по-добре обрисувани в 30 секунди от "Властелинът", отколкото за два часа от Карукоски. 

Идит Брат - любима, съпруга и муза на Толкин, прототип на Лутиен от "Силмарилион" (имената Берен и Лутиен са изписани и на гроба, където почиват писателят и жена му), е в центъра на повествованието. Сценаристите на "Толкин" са се опитали да сглобят сюжет ала "Влюбеният Шекспир", в който животът имитира изкуството, но хич не са Том Стопард. Единствената сцена с  повече живец е опитът на Джон и Идит (Лили Колинс) да посетят представление на "Пръстенът на нибелунга" от Вагнер, което неизбежно става повод за шеги кому са нужни шест часа, за да разкаже историята на един пръстен. Само че в "Толкин" дори хуморът е блед и незабележим.