Мерил Стрийп не е играла в киното от пет години (шест, ако не броим ролята на американска президентка в стрийминг антиутопията Don't Look Up) и това би трябвало да е достатъчно, за да закара в салоните армия от нейни почитатели. Смятана с основание за най-великата жива актриса, 79-годишната Стрийп има недостижимите 21 актьорски номинации "Оскар" - увенчани с три статуетки - и близо сто роли на големия и малкия екран, много от които заслужено влезли в златния фонд. Едно от най-обичаните й превъплъщения в XXI век е, несъмнено, Миранда Пристли в "Дяволът носи Прада" - безсърдечна модна диктаторка, която авторката на литературната основа Лорън Уайзбъргър скицира по личния си опит с Ана Уинтур от "Вог".
Във филма от 2006 г. тя дяволски се забавляваше да мята дизайнерски палта и чанти по волооката Ан Хатауей; диалогът бе лек и забавен, костюмите и декорите - изпипани до последния илик. Беше епохата на "Сексът и градът", когато Ню Йорк изглеждаше като центъра на света и всяко амбициозно работещо момиче се надяваше да го завладее. Неслучайно с режисурата на оригинала се заема Дейвид Франкъл, един от режисьорите на сериала.
Двайсет години и едно #metoo по-късно тази мечта се е стопила без остатък. Актьорите в "Дяволът носи Прада 2" - Ан Хатауей, Емили Блънт, Стенли Тучи и Н.в. Стрийп, изглеждат недокоснати от времето. Но светът около тях се е променил до неузнаваемост. И точно това кара продължението да изглежда леко неуместно и демодирано - с повече горчиво-сладък сантимент, отколкото с лютата ирония на оригинала.
Завръщат се и режисьорът Франкъл, както сценаристката Алин Брош Макена. Най-умната им постъпка - макар че студиото 20th Century вече е част от "Дисни" - е, че не са се полъгали да направят т. нар. reboot, или осъвременен прочит, на старата история. Написали са нова. С всичките й недостатъци и анахронизми, но нова. Така са избегнали на първо четене риска да получат не просто винтидж, а втора употреба.
Е, наложили са се някои кръпки в сценария: защо асистентката Анди, която трепереше пред настроенията на Миранда, а в края на филма се еманципира от нея, се завръща в списание Runway? В началото на "Дяволът носи Прада 2" тя печели престижна журналистическа награда за разследване в маргинално издание; минута по-късно вече е безработна. Това е текущото състояние на журналистиката и от двете страни на океана: в това отношение филмът е напълно правдив. Но опитната репортерка да се върне, плаха и превъзбудена като в началото на 2000-те, под опеката на Миранда, от чийто деспотизъм избяга някога, е наистина изненадващ кариерен избор.
"Дяволът носи Прада 2" е лъскав, привлекателен и на моменти забавен филм, но е трудно да се отърсиш от недобре разработените му мрачни обертонове: те сега драма за смъртта на традиционните медии в света на "контента" и "лайковете" ли ни поднасят, или лекомислена сатира на висшата мода? Разбира се, няма никакъв начин този комерсиален студиен проект да прекрачи в полето на социалния реализъм, но къде остана иронията? Къде са свистящите реплики (и мълчания) на Миранда?
Последните, които могат да бъдат укорявани за нещо в този филм, са актьорите. И четиримата са блестящи, носят ролите си като първокачествени дрехи, шити по поръчка за тях. Но сценарият е направил всички тях някак твърде... мили. Опитвайки да се нагоди към съвременната медийна реалност, той се е нагодил всъщност към дадзибаото на кинопродуцентите от края на първата третина на XXI век: колкото по-малко риск, толкова по-добре. Дяволът в заглавието е налице, но липсва именно дяволитото; опитът за задълбочаване в душевността на Миранда Пристли я е направил не по-близка до зрителя, а по-беззъба. Стрийп, в ярките си дизайнерски тоалети, е сведена до величествен силует, чиято органична безпощадност се е стопила с годините.
Изненадващият антагонист в продължението трябва да е героинята на Блънт - тогава прохождаща актриса, днес вече звезда от първа величина - и деликатната уязвимост, с която тя играе корпоративна кучка, ни кара да симпатизираме на персонажа. Но постъпките й пак остават смътно обосновани, сякаш парите и успехът са единственото, което има значение.
В крайна сметка за проекти като "Дяволът носи Прада 2" те са единственото, което има значение: и резултатите от първите прожекции показват, че ще го имат, след като премине първоначалната еуфория по далеч по-глазирания и обиден за първообраза "Майкъл". Филмът е показнò по високобюджетно продуктово позициониране, гардеробът на продукцията е блян за всеки моден маниак, а Лейди Гага записва и изпълнява нова песен. Остава обаче усещането, че Мерил Стрийп преминава оттук случайно и за малко, zeitgeist-ът e безнадеждно различен, а сарказмът е удавен в носталгия.
YouTube
