Роалд Дал отново мрази децата

06 Ноем. 2020

снимка: Александра филмс
Никоя от стотиците вещици освен героинята на Ан Хатауей (на преден план) не е развита като персонаж.

Пъстрата биография на Робърт Земекис е един от най-ясните симптоми за упадъка на Холивуд. Човекът, създал вълнуващи, жанрово и визуално разнообразни продукции като "Кой натопи заека Роджър", "Завръщане в бъдещето" "Форест Гъмп", "Смъртта ѝ прилича", "Контакт"..., през последните десетина години е намерил пристан в богати на компютърно генерирани изображения, но бедни на творчески идеи филми като "Беулф", "Съюзени" и "The Walk: Живот на ръба".

Към втория списък следва да причислим и "Вещиците" - интерпретация по романа на Роалд Дал, най-известният детемразец сред детските писатели, който вече веднъж е екранизиран от Никълъс Роуг с Анджелика Хюстън в ролята на баш злодейката. Макар че новите "Вещици" са написани в сътрудничество с Гийермо дел Торо, те съвсем не са толкова страховити, колкото онези от 1990 г. Филмът на Земекис е видимо адресиран към детската публика, макар че няколко сцени в средата могат да стреснат най-младите зрители. В САЩ той е в каталога на HBO за домашно гледане - и там си му е добре, макар в някои страни като България да имаше шанса да види голям екран.

Не че "Вещиците" не е старателно полирано семейно зрелище със завиден актьорски състав - носителките на "Оскар" Октавия Спенсър и Ан Хатауей, Стенли Тучи, Крис Рок като глас зад кадър. В духа на Black Lives Matter сюжетът на Дал е пренесен в американския Юг през 50-те. 8-годишният тъмнокож протагонист остава сираче след автомобилна катастрофа, за да попадне при любящата си баба. Пърженото пиле, евъргрийните и отварите ѝ не го спасяват от вещиците, които обикалят наоколо с дълги ръкавици, перуки и подли намерения. Кулминацията се разгръща в огромен стар хотел - можеше да е и този от "Сиянието" - където злите същества се събират на конгрес, решени да превърнат всички деца на планетата в мишки с помощта на капка виолетова отвара (казах ви, че Дал мрази хлапетата от сърце).

По равно забавен и отблъскващ, "Вещиците" е занимателен, но не и особено оригинален или запомнящ се. (Като се сетиш само какво направи Уес Андерсън с "Фантастичния г-н Фокс" или Тим Бъртън с "Чарли и шоколадовата фабрика"!) Започва по-интересно, отколкото продължава, дигиталните мишки и котка не добавят нищо към наследството на "Рататуй" и "Стюарт Литъл", а развръзката е претупана. Поне Хатауей, облечена в специални ефекти и със зловеща XXL усмивка а ла Жокера, искрено се наслаждава на отрицателната роля.