Успехът на "Бохемска рапсодия" (2018) - четири награди "Оскар", близо милиард в боксофиса - предизвика лавина от музикални биографии, която успя да превърне този обичан от публиката жанр почти в мръсна дума. Какво са виновни зрителите, че обичат музиката на Queen? Но когато Холивуд реши да печели от нещо, той постъпва като гамен горнокласник в междучасието: изтръсква жертвата си до последния цент.
Така се появиха повече или по-малко посредствените "Ейми Уайнхаус: Back to Black", "Боб Марли: One Love", "I Wanna Dance: Филмът за Уитни Хюстън" (забелязвате ли безумната матрица на заглавията?), "Респект" (за Арета), та дори и филми за живи-живенички изпълнители като "Рокетмен" (Елтън Джон), "Better Man: Роби Уилямс" и "Напълно непознат" (Боб Дилън поне е тъй древен, че младежките му години звучат като отдавна отминала епоха). Единствен с оригиналност и своеобразие в този списък блесна - в характерния пайетно-вариететен стил на Баз Лурман - "Елвис". Но за Краля на рока - само най-доброто.
Това ще да са си казали и създателите на "Майкъл", сам приживе провъзгласен за Крал (на попа). С проекта се захващат продуцентът Греъм Кинг - лауреат на "Оскар" за "От другата страна" на Скорсезе, работил и върху "Бохемска рапсодия", и сценаристът Джон Логан, който написа "Гладиатор" за Ридли Скот и "Авиаторът" за Скорсезе. На режисьорския рул застава Антоан Фукуа, под чието ръководство Дензъл Уошингтън завоюва втория си "Оскар" в "Тренировъчен ден". Е, сетне кариерата на Фукуа не се разви кой знае колко с невзрачни екшъни като "Код: Олимп" и трите части на "Закрилникът"... "Топлата връзка" там е, че преди филмите той е работил дълги години върху музикални видеоклипове, и то на чернокожи музиканти.
При старта на проекта от студиото Lionsgate обещаха, че филмът "ще изследва всички аспекти от живота на Майкъл" и "ще даде на публиката неразказван досега и задълбочен портрет на сложната личност, която се превърна в Крал на попа". Но като знаете как се създават конвейерните музикални биографии от началото на този текст, мислите ли, че в 127-те минути на "Майкъл" е оставено място за противоречията в образа на звездата?
Не, не и пак не. Подобно предшествениците си, това е полиран, цензуриран, старателно почистен от всяка прашинка върху ореола на героя си портрет, според който никога не са съществували дела за сексуално малтретиране на деца, нито документални филми, изобличаващи световноизвестния изпълнител. Някои ще кажат, че това е така, защото действието в "Майкъл" приключва през 1988 г., след триумфа на Thriller и Bad, но години преди разкритията и исковете да започнат. Не ми е нужно кристално кълбо, за да ви кажа какво ще стане: макар да е ужасно ненужен и беззъб, филмът ще има желания зрителски успех поради мащаба на своя протагонист, чиито фенове ще се стекат в кината. Тогава ще бъде заснета втора част (на финала цъфва недвусмислен надпис "Историята продължава"), която обхваща късните години на Джексън, и в зависимост от куража на авторите - или липсата на такъв - в тях може и да присъстват обвиненията, съмненията, притесненията.
В настоящия си полуготов вид "Майкъл" е интересен феномен, който бива почти единодушно разкостен от критиката от двете страни на океана, но широко одобряван от публиката. Струва ми се, че негативните рецензии са продиктувани от желанието на рецензентите да видят заклеймяване на педофила, а не от това, че са гледали слаб филм. Всъщност Фукуа се е опитал, съобразно възможностите си, да вкара някакъв "25-и кадър", който намеква за тъмната страна на героя. Във филма има сцени, където малкият Майкъл, тормозен от деспотичния си баща, обсесивно чете "Питър Пан"; вече попораснал, целува по устата домашната си лама, пазарува истерично в магазин за играчки, сякаш е 3-годишно дете, играе "Туистър" с компютърно генерирано шимпанзе и посещава дечица с тежки диагнози в болница. Разбира се, целта е всичко това да изглежда миличко и сладко. Всъщност изглежда леко зловещо. Не знам как го оценяват роднините на Джако, които стоят зад филма и създават пречки той да бъде сложен, противоречив и интригуващ като истинския човек.
Защото "Майкъл", нямайте съмнение, е шуробаджанашка работа. Не само заради избора на "Чичовото" Джафар Джексън за главната роля - синчето на големия му брат и колега от "Джексън 5" Джърмейн, самò неуспял певец. Изпълнителни копродуценти са цялата фамилия: братята Джърмейн, Джаки, Тито и Марлон, сестрата ЛаТоя, сина Принс Майкъл. Впечатлява отсъствието на Джанет - както сред героите, така и в надписите на продукцията.
Що се отнася до Джафар, той се справя прилично с образа на легендарния си роднина - някои говорят за "свръхестествена прилика" - без да доближава неговия мащаб и въздействие в многобройните и постановъчно изпипани концертни епизоди. За разлика от други музикални филми като "Напълно непознат", където Тимъти Шаламе пееше песните на Боб Дилън по-добре от самия Дилън, "Майкъл" разчита на буфосинхронадата. Джафар присъства, говори, танцува майсторски и приема овации, но почти не пее (и как би могло?). По своята същност този филм е едно хипербюджетно караоке.
Не така стоят нещата с малкия Джулиано Круе Валди, който има за задача да ни представи раждането на легендата под формата на 8-годишно дете. Той и пее, и танцува със собствени сили и е сред малкото убедителни звена във филма. Изненада е, че актьор като Колман Доминго може да изиграе толкова плосък и едноизмерен образ, но това са му написали - бащата Джоузеф Джексън е злодей и толкоз. Чудесният Майлс Телър ("Камшичен удар") е продуцентът визионер, който съпровожда Джако в най-славните му години - но героят Джон Бранка е и сред основните продуценти на филма, тъй че за критичност към студийните акули и дума не може да става.
Изобщо в сценария на "Майкъл" пътят към славата е постлан с локум и рози: с изключение на бащата, който бие даровитата си издънка с колан и я обижда на голям нос (затова първата работа на Джако, след като става богат и известен, е да си оперира носа), всички са готови да разтворят обятията и портфейлите си, та да може чернокожото момче от Гари, щата Индиана, да се превърне по най-бързия начин в глобалния феномен на 80-те.
Какво да ви кажа още за "Майкъл"? Няма никакво значение, че сценичните епизоди са изпълнени компетентно и, според неутешимите фенове на Джако, навярно дори вдъхновяващо. Декорите, костюмите, хореографията - всичко това е на високо занаятчийско ниво. Проблемът е, че липсва елементът, който прави от танцуващото момченце с хубав глас звезда: искрата на твореца. "Майкъл" си е една ширпотреба, която - дори убедените в престъпленията на певеца ще признаят - не е достойна за неговото ниво като музикант, певец и шоумен. Какъвто и да е бил Майкъл Джексън приживе, той със сигурност не е бил цинична, посредствена машина за пари.
YouTube
