С изумителните 118 милиона долара боксофис за първия си уикенд, Backrooms вече е един от най-печелившите филми на годината (при бюджет около 10 милиона). Но Backrooms е повече от това: знак, че нещо старо си отива и нещо ново идва на негово място. Триумфът на хоръра, режисиран от 20-годишния дебютант Кейн Парсънс, идва на фона на провала на "Междузвездни войни: Мандалорецът и Грогу" и това е не просто обидно за "Дисни", а индикатор за смяна на поколенията. Немощните продължения на историите от една далечна галактика могат да привлекат само презрелите носталгици; вместо това най-активната и доходоносна киноаудитория - зрителите под 25 години, се тълпи в кината за Backrooms, филм, заснет от техен връстник. Какво е това чудо?
Хорърът, продуциран от "най-малкото голямо студио" в Холивуд А24, стъпва върху добре разорана почва: т.нар. крийпипаста. Това е интернет феномен, при който една страшна история - от онези, които някога са се разказвали на тъмно около огъня - се разпространява вирусно от онлайн потребителите. Backrooms не е първият крийпипаста пълнометражен проект - това е "Слендърмен" от 2018 г. Но е дяволски успешен.
Филмът се опира върху концепцията за т.нар. лиминални (гранични) пространства - дали в действителността, или в дълбините на съзнанието. Първото backrooms изображение е една-единствена фотография, заснета при реновацията на бивш мебелен магазин в Уисконсин. Постепенно идеята е подета и разширена от потребители в интернет, докато през 2022 г. не попада в ръцете на 16-годишния тогава Кейн Парсънс. Той я развива в поредица от заплетени, взаимосвързани кратки филмчета в YouTube. Те се превръщат в сензация. В тях камерата винаги е от ръка и се движи заедно с героя, независимо дали той стъпва предпазливо или бяга от опасност, която дебне зад ъгъла. Уплахът идва от мисълта, че човек внезапно е попаднал в безкрайно, празно и странно пространство - клаустрофобичен лабиринт от жълтеникави стаи, коридори и офиси, които изглеждат познати, но сякаш не би трябвало да съществуват. Неясното, едрозърнесто изображение напомня за проекти от VHS епохата като "Проклятието Блеър", но носи и естетиката на интернет меметата. Основателно се посочва, че навярно първото лиминално пространство в киното са пустите хотелски коридори в "Сиянието". Така Кейн Парсънс, волно или неволно, се превръща в последовател на Кубрик и Дейвид Линч.
Популярността на YouTube продукцията му води до предложение от А24 и още преди да е навършил 20, той се заема с режисурата на пълнометражен филм с две пълномащабни звезди - британецът Чуетел Еджиофор, носител на БАФТА и награда "Лорънс Оливие", и горещата звезда на европейското кино Ренате Рейнсве, прясно номинирана за "Оскар" за главна женска роля в "Сантиментална стойност".
Кларк (в ролята Еджиофор) е управител на огромен мебелен магазин с евтини, но за сметка на това кичозни мебели, чийто живот е попаднал в задънена улица: жена му не само го е зарязала, но го е изхвърлила от общия им дом, и сега той спи в магазина, върху едно от леглата за продажба. Героят попада на психотерапевтични сеанси при Мери (Рейнсве), самата тя уязвима жена с тежко минало. Една нощ, докато проследява загадъчни електрически явления в инсталацията на магазина, мебелистът се озовава в "огледалния свят": отвъд стената започват - и продължават - неразбираеми, непознаваеми помещения с жълтеникави стени. Очевидно е, че отчаяният мъж търси катарзис, но попада в чистилище. Други са мотивите на терапевтката, която се включва по следите му...
Не може да се каже, че Backrooms следва класическите "страшни" наративи или че е "хубав филм" в смисъла на естетическо или драматургично удоволствие. Не съм и очаквала тийнейджър да заснеме историческа кинотворба, макар че Парсънс вече си е гарантирал място в историята: той е най-младият автор на филм, оглавил боксофиса, за всички времена; дори Орсън Уелс би завидял на младостта му. Backrooms печели с неподправената свежест на своята идея и аудиовизуална кохерентност, а и комуникацията с актьорите очевидно е била добра. Което не означава, че сценарият на Уил Судик издържа безпроблемно близо двучасовото времетраене: това е по-скоро медитативен психотрип, отколкото завършен разказ. Със сигурност обаче е проект, за който тепърва ще се говори, и Кейн вече намекна за продължения на историята, било то в интернет или на големия екран.
Явлението Backrooms не е някакъв GenZ манифест, но идва да ни каже нещо за тенденциите в популярната култура и за безвъзратно остарелите студийни босове, които пробутват претоплени 50-годишни истории на подрастващите си клиенти. Съвсем отделен анализ заслужава темата за небивалия възход на хорър жанра и това какви страхове и опасности на днешния ни свят той отразява. Хорърът винаги е бил една от киноформите с най-добра възвращаемост и най-лоялна аудитория, но тихият ужас на коронавируса, който потопи огромна част от света през 2020-2021 година, доведе до небивал негов ръст. Няма нищо изненадващо и че джензитата, които днес пълнят салоните за Backrooms, са същите, които прекараха формиращите си години, затворени в своите стаи по време на локдауна, само с интернет и неговите мемета. Междувременно научни екипи от Чикаго, Пенсилвания и Орхус (Дания) си направиха труда да открият, че хорър феновете и индивидите с мрачно любопитство са по-устойчиви психологически и са се оказали по-подготвени за пандемията. А щом ужасите са полезни за вашето здраве, то Кейн Парсънс ги представя в една нова и интересна арт форма.
YouTube
