Близо половин век мина, откак Джордж Лукас създаде своето масово чудо "Междузвездни войни" (1977). И четиринайсет години, откак продаде студиото "Лукасфилм" и правата върху обичаните герои на "Дисни" за 4 милиарда долара и се отдаде на спокойни и охолни старини. Оттогава студиото произведе шест пълнометражни филма и дузина сериали, възползвайки се максимално от "интелектуалната собственост" на онази далечна, далечна галактика. Но дали когато младата публика днес отива да гледа някой от тях, попада в доживотен плен на магията, която витае около космическата приказка като енергийния заряд на лазерните мечове?
Ех, не и шест пъти не. Дори без да изваждаме сантименталния фактор, конкуренцията за най-слаб Star Wars филм напоследък е жестока. И ако сте мислели, че "Соло: История от Междузвездни войни" е дъното, изчакайте да видите новото безполезно разклонение на сагата. "Мандалореца и Грогу" идва да изкара някой долар по петите на спрения след три сезона сериал, в който галактическият ловец на глави Педро Паскал другаруваше с миловидно дългоухо създание, наричано още Бебе Йода. На пръв поглед няма какво да се обърка - публиката ги смята за "най-якото дуо след Чубака и Хан Соло" в цялата вселена на Star Wars. Режисира Джон Фавро, който освен едноименния сериал, създаде и други златни кокошки за "Дисни" - първите филми от феномена "Марвъл" за Железния човек, успешните реалистични адаптации по класическите анимации "Книга за джунглата" и "Цар Лъв".
Проблемът е, че Фавро е студиен занаятчия, а не визионер. В "Мандалореца и Грогу" Къщата на мишката за пореден път играе на сигурно и създава лишен от въображение разказ, в който няма капчица страст, непочтителност, лудост, митология. Да, има изтребители X-Wing, канонерки, щурмоваци. Има и Джаба Хътянина - не един, а цели трима наследници на одиозния плужек от "Завръщането на джедаите". Но това, че един от тях е най-интересният и предизвикващ емпатия персонаж в целия филм - а не някой от главните герои - идва да покаже, че този фрагментарен сюжет, скалъпен сякаш от два отделни тв епизода по Disney+, едва ли ще постави началото на нова глава от сагата. Дори бюджетът идва нисък за филм от "Междузвездни войни" в XXI век - 166 милиона долара. Дори фабулата е някак безопасна: съдбата на Съпротивата не е на дневен ред, не са заплашени с унищожение планети или цели звездни системи, джедаите не са в изгнание или възход. Това е просто една мисия на наемен убиец в дълбоката космическа провинция; макар да го придружава зелено дете, което в напрегнати моменти демонстрира владеене на Силата.
"Мандалореца и Грогу" е технически сръчен, изпълнен с неуморен екшън (прекалено агресивен за семеен филм с Бебе Йода), в първата си половина често и забавен; но напълно посредствен и забравим филм. Той не достига дори частично нивата на носталгия, които държаха над водата трилогията Скайоукър (епизоди 7, 8 и 9) и е обречен на алгоритмично забвение в Disney+ чистилището също като своите предшественици "Соло" и Rogue One. Защото това е, на което са способни "Дисни" - да вземат нещо хубаво и да изтискат и последната капка живец от него за няколко долара повече.
Навярно някои ще опонират, че също като друг скорошен касов хит, на друго студио - "Майкъл" - има чувствително разминаване между мненията на критика и публика. Че зрителите си го харесват и пълнят салоните, само киселите критици на балкона на "Мъпет Шоу" са вечно неудовлетворени. Ще им кажа едно: и в този случай, както и в онзи, имаме паразитиране върху паметта на легенда.
Какво положително да ви кажа за този филм? Педро Паскал сваля шлема за около 10 минути, за да излезе от амплоато на брониран Джон Уик, програмиран да убива. Грогу е все така неустоимо сладък и вечно гладен. Някои от екшънсцените, особено с участието на Рота Хътянина, са наистина зрелищни. Разбира се, че е приятно да видим Сигорни Уийвър отново да се качва на космически кораб. Мартин Скорсезе изненадващо се изявява като актьор, макар и само с глас - озвучава четириръката маймуна Хюго, която продава сандвичи и информация за галактически злодеи. След като Джон Уилямс отказа по-нататъшни ангажименти към поредицата, "Дисни" са се обърнали към вундеркинда Лудвиг Йорансон - композитор на всичко от "Опенхаймер" до "Грешници" - който отново няма грешка в саундтрака.
Но я няма и магията. Не е нужно да си по-стар от Star Wars - като авторката на този текст - за да забележиш отсъствието й. Това не е филм от "Междузвездни войни", независимо какво пише в заглавието. Това е просто серийно производство с марка "Дисни", така както се произвеждат играчки Грогу за търговската мрежа. Спокойно можеше и него да аутсорснат в Китай - никой нямаше да забележи разликата.
YouTube
