"Сантиментална стойност"/Sentimental Value
реж. Йоаким Триер
със: Стелан Скарсгард, Ренате Рейнсве, Ел Фанинг
Норвегия, 2025 г., 133 мин.
Той има далечно родство и практически не се познава с Ларс фон Триер - най-често задаваният досега въпрос за Йоаким Триер, получил фамилията от баща си датчанин - но норвежкият режисьор отдавна свети със собствена светлина. След две награди от Кан и 11 номинации "Оскар" (2 за "Най-лошата личност на света", зашеметяващите 9 за "Сантиментална стойност") съвпадението би следвало да е без значение.
Киното на Ларс ни потапя в мизантропията на яростта, бунта и фрустрацията, а пък стилът на неговия далечен братовчед е съвсем различен - "нежността е новият пънк", каза Йоаким в представянето на новия си филм в Кан. В "Сантиментална стойност" има и разрив, и болка, и смърт, и изоставяне, и гняв, но по-младият Триер подхожда към разказа с особена мекота и... да, сантименталност, в най-добрия смисъл на тази дума. И преди е впечатлявал с емпатията, която изпитва към своите герои - дори да грешат, дори да се държат като незрели, немилостиви или направо като задници. Тяхната уязвимост е неговото драматургично оръжие. Посветил ранните си филми предимно на млади персонажи, които още търсят себе си, в зрялата си версия Триер е вече сравняван с шведското национално богатство Бергман: не само заради очевидния цитат от "Персона", един от неговите любими филми, на финала на "Сантиментална стойност".
Във великолепно написания сценарий - заедно с дългогодишния му сътрудник Ескил Фогт - има петима главни персонажи: бащата (Стелан Скарсгард, в най-силното си изпълнение от "Порейки вълните", 1996, насам), дъщерите (Ренате Рейнсве и Инга Лилеас), американската изгряваща звезда (Ел Фанинг, блестяща в ролята на неподходяща за роля актриса) и Къщата.
Къщата, нарисувана за плаката на филма в Кан от българската архитектка и художничка Боряна Илиева (Floor Plan Croissant), има очертанията на действителна 100-годишна постройка в норвежката столица, използвана от Триер във филма му "Осло, 31 август". Но в действителността на филма тя не съществува: създадена е в студио и на екрана на компютъра от сценографа Йорген Ларсен. В нея няколко поколения от семейство Борг са преживели съществена част от живота си. Всяка вещ, всеки ъгъл в нея има своя история, своя сантиментална стойност. Къщата стои в кадър като символ на паметта, все едно дали тази памет носи на героите мъка или помирение.
"Сантиментална стойност" е изтънчен и неизменно вълнуващ филм, но едва ли само затова Академията е оценила качествата му: "Оскарите" просто обичат вътрешноведомствени истории за киното и неговите проекции в живота. Густав Борг, преминал зенита си режисьор, иска да заснеме филм за своята майка, чрез който най-сетне да отработи детската си травма. За ролята й кани - кого мислите? - отчуждената си дъщеря Нора, блестяща театрална актриса, която страда от непоносима сценична треска и също толкова силно отвращение към своя баща, изоставил жена си с две малки момиченца. Ренате Рейнсве, открита съвсем млада от Триер във филма му "Осло, 31 август" (2011) и оттогава негова екранна муза, получава най-сочната роля и най-заплетения конфликт.
Но не по-малко важно е тихото присъствие на по-малката, "уравновесената" дъщеря, съпруга и майка. В изпълнение на Инга Лилеас, тя също носи травми от филмовото амплоа на баща си: играейки роля в негов филм на 10-годишна възраст, само тогава е познала вниманието и грижата му. Затова днес не дава и дума да се издума синът й, на същата възраст, да се снима при дядо си. Но не си представяйте, че във филма има само северен мрак, огорчение и меланхолия. В "Сантиментална стойност" има неочаквани изблици на хумор: дори хапливи шеги за самоубийство и табуретка от "Икеа".
Какво ще стане на плажа с Ел Фанинг и как две актриси, една норвежка и една холивудска, ще произнесат един и същ монолог, са сред върховите моменти на филма. Но "Сантиментална стойност" не само разкрива поколенческите рани, но ги и лекува - то се знае, със силата на изкуството. Гледайте, за да видите в кой точно момент ще разгадаете катарзисната финална сцена. И за да се убедите, че безкомпромисно кино, което трогва и очарова, все още се снима и може да се намери в киносалоните.
YouTube
