"Сантиментална стойност"/Sentimental Value
реж. Йоаким Триер
със: Стелан Скарсгард, Ренате Рейнсве, Ел Фанинг
Норвегия, 2025 г., 133 мин.
Той има далечно родство и практически не се познава с Ларс фон Триер - най-често задаваният досега въпрос за Йоаким Триер, получил фамилията от баща си датчанин - но норвежкият режисьор отдавна свети със собствена светлина. След две награди от Кан и 11 номинации "Оскар" (2 за "Най-лошата личност на света", зашеметяващите 9 за "Сантиментална стойност") съвпадението би следвало да е без значение.
Киното на Ларс ни потапя в мизантропията на яростта, бунта и фрустрацията, а пък стилът на неговия далечен братовчед е съвсем различен - "нежността е новият пънк", каза Йоаким в представянето на новия си филм в Кан. В "Сантиментална стойност" има и разрив, и болка, и смърт, и изоставяне, и гняв, но по-младият Триер подхожда към разказа с особена нежност, мекота и... да, сантименталност, в най-добрия смисъл на тази дума. И преди е впечатлявал с емпатията, която изпитва към своите герои - дори да грешат, дори да се държат като незрели, немилостиви или направо като задници. Тяхната уязвимост е неговото драматургично оръжие. В зрялата си версия Триер е вече сравняван с шведското национално богатство Бергман: не само заради очевидния цитат от "Персона", един от неговите любими филми, на финала на "Сантиментална стойност".
Във великолепно написания сценарий - заедно с дългогодишния му сътрудник Ескил Фогт - има петима главни персонажи: бащата (Стелан Скарсгард, в най-силното си изпълнение от "Порейки вълните", 1996, насам), дъщерите (Ренате Рейнсве и Инга Лилеас), американската изгряваща звезда (Ел Фанинг, блестяща в ролята на неподходяща за роля актриса) и Къщата.
Къщата, нарисувана за плаката на филма в Кан от българската архитектка и художничка Боряна Илиева (Floor Plan Croissant), има очертанията на действителна 100-годишна постройка в норвежката столица, вече използвана от Триер като декор в "Осло, 31 август". Но за нуждите на филма тя е пресъздадена в студио и на екрана на компютъра от сценографа Йорген Ларсен. В тази къща няколко поколения от семейство Борг са преживели съществена част от живота си, стаявали са или изкрещявали травмите си. Всяка вещ, всеки ъгъл имат своя история, своя сантиментална стойност. Къщата стои в кадър като символ на паметта, все едно дали тази памет носи на героите мъка или помирение.
"Сантиментална стойност" е изтънчен и неизменно вълнуващ филм, но едва ли само затова Академията е оценила качествата му: "Оскарите" просто обичат вътрешноведомствени истории за киното и неговите проекции в живота. Густав Борг, преминал зенита си режисьор, иска да заснеме филм за своята майка, чрез който най-сетне да отработи детската си травма. За ролята й кани - кого мислите? - отчуждената си дъщеря Нора, театрална актриса, която страда от непоносима сценична треска и също толкова силно отвращение към своя баща, изоставил жена си с две малки момиченца. Ренате Рейнсве, открита съвсем млада от Триер във филма му "Осло, 31 август" (2011) и оттогава негова екранна муза, получава най-сочната роля и най-заплетения конфликт.
Но не по-малко важно е тихото присъствие на по-малката, "уравновесената" дъщеря. В изпълнение на Инга Лилеас, тя също носи травми от филмовото битие на баща си: играейки в негова творба на 10-годишна възраст, само тогава е познала вниманието и грижата му. Затова днес не дава и дума да се издума синът й, на същата възраст, да се снима при дядо си. Но не си представяйте, че "Сантиментална стойност" е изпълнен само със северен мрак, огорчение и меланхолия. В него има и неочаквани изблици на хумор: дори хапливи шеги за самоубийство и табуретка от "Икеа".
Какво ще стане на плажа с Ел Фанинг и как две актриси, една норвежка и една холивудска, ще произнесат един и същ монолог, са сред върховите моменти на филма. Но "Сантиментална стойност" не само разкрива поколенческите рани, а ги и изцелява - то се знае, със силата на изкуството. Гледайте, за да видите в кой точно момент ще разшифровате катарзисната финална сцена. И да се убедите, че безкомпромисно кино, което трогва и очарова, все още се снима и може да се намери в киносалоните.
YouTube
