„Сантиментална стойност“ стана най-добър европейски филм на 2025 г. Европейската филмова академия обяви Йоаким Триер за най-добър режисьор на церемонията за връчването на 38-ите Европейски филмови награди тази вечер в Берлин, където е централата на ЕФА. Датско-норвежкият кинематографист бе отличен за филма му „Сантиментална стойност“ – копродукция между Норвегия, Франция, Дания, Германия и Швеция. Творбата на режисьора Йоаким Триер е и норвежката кандидатура в надпреварата за „Оскар“ за най-добър международен пълнометражен филм. Със „Сантиментална стойност“ Триер, в съавторство с Ескил Вогт, заслужи и европейската награда за най-добър сценарий. За най-добра европейска актриса и най-добър европейски актьор бяха определени Ренате Рейнсве и Стелан Скарсгард, отново за превъплъщения във филма „Сантиментална стойност“. Филмът донесе и европейския приз за най-добра музика на композитора Ханя Рани.
"Сантиментална стойност" е дръзка и емоционална драма, която проследява живота на сестрите Нора и Агнес, чиито светове се сблъскват след самоубийството на майка им. Нора е успешна театрална актриса, за която кариерата е всичко, докато Агнес избира спокойствието: стабилен брак, дете и постоянна работа. В центъра на конфликта е бащата Густав, някога известен кинорежисьор, който е напуснал семейството, когато дъщерите са били малки. След години на отсъствие той се завръща с амбицията да продължи кариерата си в киното. Ролята, която първоначално е предложил на Нора, отива при млада холивудска звезда. Това провокира ревност и болезнени спомени, които постепенно разкриват старите рани...
Отличието за най-добър дизайн на продукция бе за Лайа Атека за „Сират“ на Оливер Лаше (Испания/Франция). Сабрина Кремер от Германия бе определена за най-добър художник на костюми за създадените от нея за филма „Звукът от падането“ на германската режисьорка Маша Шилински. За най-добри грим и прически бе отличена работата на Торстен Вите във филма „Бугония“ на Йоргос Лантимос.
Европйската награда на младежката аудитория бе присъдена на филма „Животът ни като възрастни“ (La vita da grandi) на Грета Скарано от Италия. Европейската филмова награда за анимационна продукция получи „Арко“ на Юго Биенвеню от Франция. Европйската филмова академия отличи като най-добър документален фим „Река или смърт!“ на Игор Безинович, копродукция между Хърватия, Словения и Италия.
Голямата норвежка актриса, сценарист и режисьор Лив Улман бе удостоена с Европейската филмова награда за цялостно творчество за изключителните постижения през дългогодишната си кариера. 87-годишната звезда е световноизвестна с участието си във филмите на Ингмар Бергман „Персона“ (1966), „Шепот и викове“ (1972), „Сцени от един семеен живот“ (1973) и „Есенна соната“ (1978). Италианската режисьорка Аличе Рорвахер пък получи наградата за европейски постижения в световното кино.
Награда на Eurimages за международна копродукция бе присъдена на трима кинематографисти: на режисьорката Марен Аде и продуцентите Йонас Дорнбах и Жанин Яковски – и тримата от Германия.
Наградата FIPRESCI за европейско откритие отиде при режисьорката Лаура Карейра за филма ѝ „Падане“ (Великобритания/Португалия).
Призът Vimeo за най-добър европейски късометражен филм бе за „Град на поетите“ с режисьор Сара Раджаей от Нидерландия.
Сред номинираните за Европейските филмови награди продукции са някои от най-важните творби на отминалата 2025-а,
представяни премиерно на авторитетни филмови форуми по света.
За поредна, пета година в борда на ЕФА има представител на българската филмова общност – изпълнителният директор на София Филм Фест и ръководител на София Мийтингс Мира Сталева. Преизбирането ѝ в борда на Европейската филмова академия подчертава международното признание на значимостта и престижа на София Филм Фест и София Мийтингс от европейските филмови структури. СФФ е единственият български кинофестивал с акредитация от FIAPF, а директорът на фестивала Стефан Китанов е бил над 10 години сред експертите, консултиращи ЕФА за номинациите за Европейските филмови награди.
Създаването на Европейската филмова академия е инициатива на група от 40 от най-авторитетните европейски кинотворци, които се събират през ноември 1988 г. по случай първата церемония на Европейските филмови награди. Академията е основана през 1989 г., неин първи президент e Ингмар Бергман. След него дългогодишен президент на ЕФА е Вим Вендерс, а настоящият е френската актриса Жулиет Бинош. ЕФА подкрепя и свързва своите 5400 членове, като обръща сериозно внимание на тяхното творчество, популяризира го и образова публиката от всички възрасти, припомнят от СФФ.
