Цели 200 години трябва да минат след като 19-годишната Мери Шели пише безсмъртния си роман "Франкенщайн", за да стигне тази история до женски прочит. В същото време "Булката!" на Маги Джиленхол се появява само три месеца след предишната високобюджетна адаптация по книгата - деветкратно номинирания за "Оскар" филм на Гийермо дел Торо. "Франкенщайн" на Дел Торо не премина теста на масовото разпространение в кината (имаше ограничени прожекции само в някои страни), а бе достъпен за публиката на "Нетфликс". "Булката!", от своя страна, амбициозно пристига на IMAX екраните - и, за жалост, се проваля гръмко в боксофиса още през първия си уикенд. А е жалко, защото във филма има и смелост, и пънк, и феминизъм, и оригиналност.
Джиленхол е по-известна като актриса, но направи своя режисьорски дебют преди пет години с "Изгубената дъщеря". Двата ѝ филма не биха могли да са по-диаметрално противоположни тематично и естетически, но имат и нещо общо: в адаптацията по Елена Феранте Оливия Колман изигра една от най-силните си роли; "Булката!" се крепи на изпълнението на Джеси Бъкли - тазгодишната сигурна лауреатка на "Оскар" за главна женска роля в "Хамнет".
Под режисурата на Маги Джиленхол Бъкли е като излязла от ревю на Вивиен Уестууд, без да свари да се преоблече. Впечатляващите костюми в продукцията са родени във фантазията на Санди Пауъл, една от легендите в тази професия, носителка на 3 награди "Оскар" и двуцифрен брой номинации. Напоследък тя създаде гардероба за "Фаворитката" на Лантимос и не ви казвам случайно това - ако сте харесали "Клети създания", навярно ще ви допадне и "Булката!".
Би Би Си окачестви филма на Маги с една сполучлива метафора, напомняща за легендарния му герой - "съшит от части на други филми", и наистина киноманите ще се забавляват да откриват елементи от вече гледани заглавия в "Булката!", докато разказът балансира на ръба на хаоса като по тънко въже. (Според душманите му - не успява да се задържи и пада.) Това чудовище и неговата възлюбена са като Жокера и Харли Куин, само че тук жената е активният анархист, който сее безпорядък и вдъхновява последователи. Ще забележите и елементи от "Убийци по рождение" и "Сид и Нанси" (нали ви казах, че е пънкария?).
Сценарият е лично дело на режисьорката, макар булката на Франкенщайн да се появява като персонаж още през 1935 г., в продължението на първата екранизация с Борис Карлоф. В "Булката на Франкенщайн" Eлза Ланчестър се появява само за финалните пет минути и няма нито една реплика, но косата ѝ - щръкнала сякаш е бръкнала с два пръста в контакта - се превърна в попкултурен символ. Маги Джиленхол посвещава на героинята и връзката й с чудовището цели два часа и шест минути, но именно от онзи първи филм тя заимства идеята една и съща актриса да играе и съживената "булка", и авторката на романа Мери Шели. Бъкли представя Шели като загадъчен разказвач в черно-бяло, преди героите да се впуснат в цветна вакханалия. Но нейният "Франкенщайн" не е единствената книга от епохата, която филмът цитира. Героинята Айда приема за своя мантра една реплика от разказа на Хърман Мелвил "Бартълби писарят".
Ако можем да определим "Булката!" жанрово, това е "пънк". Филмът представлява маниакална смесица между мюзикъл от 30-те години, ноар от 40-те, литература от началото на 19-и век и идеология от 21-вия. Дори да не одобрявате подобни коктейли, остава насладата от актьорските изпълнения: партньор на Бъкли в престъпленията е Крисчън Бейл (че кой друг?), Анет Бенинг е великолепна като лудия учен д-р Юфрониъс, а Пенелопе Крус умерено скучае в ролята на детектив Мирна Малой. Ако не внимавате, възможно е да пропуснете брата на режисьорката, Джейк Джиленхол, като звездата от мюзикъли Рони Рийд, когото Франк обожава, и Златко Бурич в N-тата му роля на мафиотски бос.
Едно е ясно, ако бароково пищната, но безжизнена адаптация на "Франкенщайн", поднесена неотдавна от Дел Торо, е идеалът ви за екранен прочит на тази книга - "Булката!" надали ще ви допадне. Ако сте готови за хорър вариант на "Барби" с елементи от "Телма и Луиз" - гледайте. Филмът има проблеми, при това не един и два: темпото е непостоянно, посланието е поднесено дидактично, прокламираната революция се спихва. Но все пак той е забавен, оригинален и непокорен, а големите студиа - в този случай Warner Bros. - рядко инвестират в такива филми. След финансовия провал на този (и предстоящата продажба на студиото) ще го правят още по-рядко.
YouTube
