"Брулени хълмове" - единственият роман на Емили Бронте, публикуван година преди смъртта й на 30 от туберкулоза, под мъжки псевдоним, е мрачна и турбулентна история за социални неравенства и отровно отмъщение. В рекламите на новата, неканонична адаптация по книгата обаче тя е представяна като "най-великата любовна история" и "Титаник" на новото поколение". Още от кастинга на актьорите за главните роли и първите разпространени кадри ставаше ясно, че режисьорката Емералд Фенел ("Момиче с потенциал", "Солтбърн") предлага свободен прочит на романа и акцентира върху плътската част от фаталното привличане между Кати и Хийтклиф. Тя се отървава от половината герои и сюжетни линии, за да създаде своеобразен турбобюджетен фенфикшън: ако в романа на Бронте любовта между двамата главни герои е платонична и те стигат само до предсмъртна целувка, в екранизацията секс сцените са в изобилие, с най-разнообразни участници и отклонения от викторианската норма.
Режисьорката обяснява, че не се е опитвала да пренесе буквално текста на големия екран, а да възпроизведе чувството, което е изпитала при първия му прочит на 14-годишна възраст. Не е чудно и че именно Фенел избира този материал: още от дебюта си, спечелил "Оскар" за оригинален сценарий, тя не се интересува от романтика, а от обсебване, мъст и хора, които унищожават онова, което обичат. Самият роман е бил приет противоречиво в своята епоха на строг обществен морал. Но макар да изглежда идейно подходяща за интерпретаторка на "Брулени хълмове", Емералд Фенел в крайна сметка катастрофира типично по холивудски: филмът й е амбициозен, визуално разточителен, повърхностен, плитък и ужасно неемоционален.
В главните роли тя снима двама от най-привлекателните актьори на нашето време - австралийците Марго Роби и Джейкъб Елорди, но екранната им химия е със стайна температура. Оставяме настрани факта, че Роби е прекалено стара за своята героиня (около 18-годишна според книгата), а Елорди - твърде бледолик за своя персонаж (вероятно от ромски или робски произход); и не че в Йоркшир не вали, но в повечето си кадри и двамата изглеждат като току-що излезли от конкурса "Мис и мистър Мокра фланелка", преди да се впуснат в необуздано интимно общуване. Фенел се придържа към относителна целомъдреност, докато изобразява тяхната централна за фабулата страст, и пласира излишните садо-мазо сценки, а ла "50 нюанса сиво", чрез други герои (Елорди все пак взема участие в една от тях). Като добавим и консервативния монтаж, провокацията остава на ниво маркетинг и не достига вътък за истински скандал.
Извън еротичния заряд "Брулени хълмове" 2026 е най-интригуващ в първите си двайсетина минути, докато разкрива запознанството и детството на Катрин и Хийтклиф. В ролите са блесналият в сериала "Юношество" Оуен Купър и дебютантката Шарлот Мелингтън. Сложна сценография на именията Ърншоу и Линтън и нескончаем гардероб от пищни костюми и накити, в които Марго Роби се кипри пред камерата, заместват очакваното развитие на персонажите и сюжета след съзряването им. Виждаме типичните за Емералд Фенел дръзки цветове и внимателно построени контрастни кадри, озвучени от гръмка попмузика (Charlie XCX). Филмът е зрелищен, в някакъв смисъл модерен - което може да се тълкува и като комплимент за творба, писана преди 179 години - и много, много скучен. Има триминутни музикални видеоклипове с повече дълбочина и драматургична сложност. Катрин на Роби е по-скоро суетна и глуповата, отколкото своенравна и необуздана, а ролята на опасния и магнетичен Хийтклиф изглежда изиграна надве-натри в почивките на "Франкенщайн" на Гийермо дел Торо, където Елорди се превъплъти в чудовище с меко сърце няколко месеца по-рано. Срещата между Ерос и Танатос се състоява, но без драматичния ефект, който има в романа.
Абсолютно безизразно през двата часа на филма преминават и второстепенните персонажи, неоправдано шарени етнически (Едгар Линтън е лондонски пакистанец, икономката Нели - виетнамка). Единствен Мартин Клунс се раздава като бащата пияница Ърншоу - характеристиките на героя са "иззети" от брата на Кати, Хиндли, който е изцяло отрязан от версията на Фенел.
Когато "Брулени хълмове" е отпечатан за пръв път през 1847 г., той получава отрицателни отзиви в местната преса. Изрезки с някои от тях все още могат да се видят на бюрото на Емили Бронте, изложено в музея в Хауърт, който някога е бил дом на трите сестри писателки. По-късно романът е преразгледан и обявен за световна класика. Катастрофалните рецензии, които филмът на Емералд Фенел получава от двете страни на океана, обаче едва ли му предвещават светло бъдеще. Изглежда добре и това е всичко добро, което може да се каже за него. То наистина се изисква особен талант, за да превърнеш "Брулени хълмове" в сладникав YA (young adult - жанр комерсиални романи и филми, предназначени за юношеска аудитория, бел. ред.).
А ето и още няколко филмови адаптации на Емили Бронте, с които да си оправите вкуса, в случай че са ви завели на този в навечерието на 14 февруари:
1939 г., реж. Уилям Уайлър, с Мерл Оберон и Лорънс Оливие;
1992 г., реж. Питър Космински, с Жулиет Бинош и Рейф Файнс;
2011 г., реж. Андреа Арнолд, с Кая Скоделарио и първия наистина тъмнокож Хийтлиф, век и половина след написаното в романа.
YouTube
