"Голямо дръзко красиво приключение": с големи актьори е, цветовете на кадрите изглеждат красиво и... нищо дръзко, нищо приключенско няма в него, само адска досада. Филмът на корейско-американския режисьор с артистичен псевдоним Когонада се кандидатира успешно за провал на годината; при това в година, в която слабите филми са повече норма, отколкото изключение.
Вземаме Марго Роби - красива, но не само под режисурата на хора като Куентин Тарантино, Мартин Скорсезе, Деймиън Шазел и Грета Гъруиг. До нея слагаме Колин Фарел - великолепният ирландец от "Баншите от Инишерин", "В Брюж" и "Специален доклад". После намираме начин да неутрализираме напълно хубостта и таланта им с озахарен сценарий, бездарна режисура и бутафорен монтаж. Сигурна съм, че и двамата ще поискат по най-бързия начин да изтрият това недоразумение от биографиите си. Може би са го осъзнали още по време на снимачния период, защото те изглеждат изглеждат странно дистанцирани и безстрастни в ролите си, въпреки че в крайна сметка от тях се очаква да изиграят любовна страст.
Можете да им помогнете, като не купите нито един билет за "Голямо дръзко красиво приключение". Така този абсурден ромком без комедията, този опит за фантастична история без фантазия ще бъде поне отчасти неутрализиран. О, забравих - в кюпа са още Кевин Клайн и Фийби Уолър-Бридж: героите им въртят апокрифна рент-а-кар компания, която се опитва да изглежда като нещо от филм на Дейвид Линч, а се оказва нещо като "Тиндър".
И ето, двамата стереотипни герои - самотен мъж на средна възраст, наскоро изгубил баща си, и хубавелка, сменяща мъжете като носни кърпи поради страх от обвързване (колко само нелепо е да обрисуваш 35-годишната Роби като попрехвърлила стара мома?!), се сблъскват на сватба. Мястото на срещата носи претенциозната табелка "Ла Страда" - неуспял опит за намигване към Фелини и неговите чудновати въобразени светове.
Скоро Марго и Колин се оказват в един автомобил, който ги носи през американската провинция, за да влязат през разни магически врати и да се изправят я пред миналото, я пред бъдещето си. Преждевременно раждане, изоставяне от родител, младежки разбити сърца и пропуснати шансове са само част от менюто в тази макдрайв психотерапия. Има и един - единствен в близо двата часа на филма - забавен момент: когато Колин Фарел се включва в училищен мюзикъл.
Но цялостното усещане от "Голямо дръзко красиво приключение" е за, както биха казали днешните тийнейджъри, криндж. В домашна обстановка филмът би могъл да има по-голям успех като хапче за сън: той е толкова отегчителен, че приспива безотказно. Ако дръзнете да рискувате все пак - изчакайте стрийминга, въоръжени с удобно одеяло.