За филми като "Аватар" няма смисъл (а няма и нужда) да се пишат критически текстове. Те идват, отнасят всичко друго в афиша и си тръгват с 2-3 милиарда долара, оставяйки след себе си пътечка от пуканки, за да може зрителят след години да се върне по дирите си. Във време, когато класическото общностно кинопреживяване - като контрапункт на диванното стрийминг съдържание - е в невъобразима криза, Джеймс Камерън прави нещо, което никой друг не прави. Кара хората да се изсипят на тумби в моловете, за да се потопят отново в света на Пандора. Без значение, че вече 16 години им разказва същата стара индианска история за същите сини коткохора, заплашени от белия империализъм.
Със сигурност те не гледат, както и вие не гледате "Аватар" заради сюжета или героите. Като порното е - гледате заради това, което се прави в него, и дори още по-важно - КАК се прави. Камерън знае това. За разлика от първия път през 2009-а, когато загуби битката с бившата си съпруга Катрин Бигълоу и нейния "Войната е опиат", режисьорът милиардер вече не се надпреварва за златото на "Оскарите", нито с конкуренти в боксофиса. Той се състезава единствено със собственото си въображение и амбиция.
"Аватар: Огън и пепел" е толкова поразително подобен на своя предшественик от 2022 г. "Природата на водата": човек може да се обърка, че са му пуснали предишния филм. Но има ли това значение? Всъщност, не. "Аватар: Огън и пепел" е също тъй технически поразителен, със същото извънземно изпипване на детайла, че му прощаваш сюжетните повторения и глупавите рецитации, които минават за диалози. Гледаш сцената с пеперудените кервани на Търговците на вятъра и си казваш: Колко милиона долара са похарчени за това? Колко хиляди човекочаса усилия и талант е отнело, за да се случат тези няколко минути? Носът ти се поти под 3D очилата и се чудиш - как, за бога, са го направили това? Все пак по-логично би било да се питаш: какво ще се случи после?
Но не се. Третият "Аватар" е досущ същия като втория, що се отнася до сюжет, драматургична структура и естетически подход. Дори китовете, най-вълнуващите създания в "Природата на водата", не допринасят с нещо качествено ново за съспенса в новия епизод. И въвеждането на трето племе Нави - огнените хора, не променя особено съотношението на силите на Пандора. Ако първият филм противопоставяше стихиите земя (буквално нашата Земя, обречена на унищожение според Камерън) и въздух (в който, на своите икрани, се рееха свободните Нави), а вторият пренесе този полет под и над водата, представена като първоизточник на живота, този път е ред на огъня. Мангуаните си мислят, че могат да го подчинят за да служи на целите им, но скоро става ясно - пожарът на войната унищожава всичко, без да пита на чия страна си. Естествено, това не е безмилостността на живия живот, а просто хубава приказка: когато героите най закъсват, Джеймс Камерън казва "Няма да стане по този начин" и хвърля в битката деца, животни, богове и цялата мощ на своя измислен свят, напоен с митология и технология.
Все пак в performance capture вакханалията на екрана се откроява една актриса - Ууна Чаплин, внучката на гения Чарли и дъщеря на Джералдин. Във филм, в който обичайно героите са плоски като изрязани от хартия, а характерите им не търпят особено развитие, третото поколение Чаплин все пак успява да вдъхне живот на огнената злодейка Варанг. Колко символно е това, наследството на един от първопроходците на киното, пренесено в съвременната високотехнологична негова форма.
Семейството на Съли и Нейтири (Сам Уортингтън и Зоуи Салдана) не е особено интересно и постепенно остава на заден план, защото Камерън е сключил договор с "Дисни" за пет филма от поредицата и щафетата трябва да бъде предадена на новото поколение. Все пак Сигърни Уийвър продължава да е приковаваща във всеки свой кадър, макар героинята й да е шейсет години по-млада от нея, а малкото изненадващи ходове са оставени, ти да видиш, за хората.
В 3 часа и 17 минути това е най-дългият "Аватар" досега, а пет филма наистина е твърде много. Джеймс Камерън вече намекна, че е възможно не той да режисира епизоди 4 и 5, за да отдаде внимание и на други светове, на други проекти. Ако "Огън и пепел" се провали в боксофиса (крайно невероятно), възможно е и на поредицата да й дръпнат шалтера. Но все пак има нещо уютно във вече така познатия ни свят на сини хора и дълбока връзка с природата. Този филм е нещо като Коледа: рекламиран, консумиран, акламиран и после, също като коледните украси, забутан в килера и забравен до следващия сезон на Пандора.
YouTube
