Джеймс Камерън, властелинът на водата

След 13 години гледаме продължението на "Аватар"

16 Дек. 2022АНИТА ДИМИТРОВА

Disney/Форум филм
Сини хора летят на дракони-амфибии.

13 години след "Аватар" - най-печелившият филм в историята на киното, Джеймс Камерън се завръща с продължение съобразно олимпийския принцип: по-бързо, по-високо, по-силно. По-дълго, по-скъпо, по-виртуозно визуално. По-очаквано, понеже продължилата прекалено дълго подготовка (пандемията е само една от причините) наду нетърпението до полагащия се за мащабите на суперпродукцията размер, че и отвъд.

"Аватар" (2009) остава жалон в съвременното комерсиално кино дори само с финансовите си резултати и с техническите достижения, много от които след това се превърнаха в стандартен арсенал на индустрията - а други, като 3D формата, бяха постепенно изоставени. Той създаде привлекателен, пълнокръвен извънземен свят, който не блесна със сюжет (антиколониален и екологичен) или герои, но спечели сърцата на публиката с разюзданата си фантазия.

Почти същото може да се каже за продължението - "Аватар: Природата на водата", което в ръцете на Disney може да е само първият епизод от поредния безкраен франчайз. А може и не, защото филмът се нуждае от минимум 1 милиард долара постъпления от билети, за да избие чудовищните си разходи. Това не би трябвало да е непостижимо за зашеметяващ спектакъл, който дължи 90% от въздействието си на медиата. Или: не гледайте това у дома. Джеймс Камерън е един от последните мохикани-радетели на класическото кино преживяване, със своята продукция той казва ясно и високо: заслужава си да платите билета за кино. Но не защото "Аватар 2" се опитва да възроди формата HFR* 3D, който се доказа като неуспех още преди 10 години с "Хобит". А чисто и просто заради мащаба, размаха, насладата, въодушевлението.

Действието в "Природата на водата" ни връща на Пандора приблизително толкова години след първия филм, колкото отне направата на продължението. Ефрейтор Джейк Съли (отново Сам Уортингтън) живее в хармония със сините хора-котки и има куп дечица от темпераментната Нейтири (пак Зоуи Салдана). Но тяхното буколично щастие, в което най-голямото сътресение изглежда лек тийнейджърски бунт, отново е застрашено от военните, които пристигат с ракети за съкровищата на Пандора. С тях е и злият полк. Куорич - понеже Нейтири го уби в първия филм, очевидно във форма на аватар, - който преследва лично отмъщение. Ако си представим 192-те минути на "Аватар 2" като фентъзи "Война и мир", частта с мира не е особено интересна. Някои зрители заспаха, други си излязоха. На този етап ми се искаше поне част от 350-милионния бюджет и от също толкова гаргантюанското въображение на Камерън да беше инвестирана в сценарий.

Но авторът на "Титаник" и "Бездната" знае безотказна рецепта как нещата да се подобрят: просто добавете вода. Много вода. Във второ действие бегълците от семейство Съли търсят убежище при морското племе меткаина, където се налага да преодолеят културните различия и да овладеят океанските дълбини. Джеймс Камерън, слязъл в Марианската падина просто ей така, за хоби, изгражда свой извънземен "Нешънъл джиографик", пресъздавайки в невъобразим детайл и пъстрота подводния свят на Пандора. И пак в океана ще се разиграе решителната битка, която превръща последния от трите часа на филма в дългоочакваното гръмотевично и невиждано зрелище. Нека ви кажа само това: най-драматичният и вълнуващ образ в "Аватар 2" е един кит. Но какъв кит! Следва го Кири - непорочно заченатата дъщеря на покойната героиня на Сигорни Уивър. Благодарение на чудесата на науката и техниката 73-годишната легенда се превъплъщава в 14-годишно момиче и с лекота отвява всички останали опити за актьорска игра.

Но въпреки плоските персонажи и щедрите влияния от старите филми на режисьора (най-вече "Титаник" и "Бездната", но защо не и намигване към чуждия "Челюсти"?) в третия акт "Природата на водата" е всепомитаща стихия.

---

*HFR, или "висока кадрова честота", означава, че на екрана минават 48, а не традиционните 24 кадъра/секунда. Според авторите това е по-близо до естествения начин, по който функционират човешкото око и мозък; но пък отнема от характерната "художественост" на филмовия образ и го прави да изглежда като тв шоу. Аз лично не съм привърженик на HFR и ви препоръчвам "обикновения" IMAX 3D.