Джейн Остин винаги ще е на мода - все едно дали става дума за тежкокалибрени костюмни адаптации като номинирания за 7 награди "Оскар" (и спечелил за сценария на Ема Томпсън) "Разум и чувства" от 1995-а, или за жанрови и мултикултурни миш-маши като "Гордост и предразсъдъци и зомбита" и боливудския "Булки и предразсъдъци". Общо над 30 пъти нейните предфеминистични романи, създадени преди повече от два века, са пренасяни на екрана.
Ред е на "Разум и чувства". Съдбата на сестрите Дашууд получи своя ултимативен прочит преди три десетилетия във версията на Анг Лий, написана от Ема Томпсън. Актрисата се нае и с ролята на голямата сестра Елинор - "разума" в семейството, а в по-малката Мариан - олицетворение на "чувствата" и стихийната страст, се превъплъти 19-годишната тогава Кейт Уинслет, миг преди да заплава към вечна филмова слава с "Титаник". В изумителния прочит на Томпсън участваха още Хю Грант и Алън Рикман, остър хумор озаряваше любовните и социални драми на обеднелите, осиротели сестри, а актьорските изпълнения бяха ненадминати. Това няма да се промени сега, с новия прочит на Джорджия Оукли - сръчно изпълнен, но предвидим и по-повърхностен филм.
Противно на заложеното в дебюта ѝ Blue Jean, режисьорката не избира да осъвремени или радикализира разказа, както често се прави днес, а се придържа към буквата на романа. Педантичното изграждане на епохата в костюми, декори и мизансцени гарантира симпатиите на зрител(к)ите: филмът е радост за сетивата, с добър темпоритъм и мечтателна аура, а младите актриси изглеждат модерно, докато произнасят двестагодишните диалози на Остин.
В ролите на Елинор - малко по-емоционална, отколкото книжното тяло изисква - е Дейзи Едгар-Джоунс ("Където пеят раците"), а на Мариан - Есме Крийд-Майлс, досега известна предимно с това, че е дъщеря на Саманта Мортън. Прелестната Катрина Балф не получава никаква възможност да разгърне способностите си като майката вдовица, а норвежкият актьор Херберт Нордрум се нагърбва с незавидната задача да замести Алън Рикман в кожата на полковник Брандън. Не се получава. Джордж Маккей не е зле подбран като другия жених, но му липсва хлапашкото очарование на младия Хю Грант. Консерваторите биха изцвилили злорадо при едноминутната поява на небинарната дъщеря на Стинг в мъжка роля (изпълнена предишния път от Хю Лори).
В новия "Разум и чувства" всичко е старателно отмерено и разумно. Сценаристката Даяна Рийд не си позволява волности като онези, които Емералд Фенел причини на "Брулени хълмове" по-рано тази година, и това е по-скоро политика за минимизиране на риска, отколкото естетически успех. Макар на екрана да се крещи повечко, отколкото се очаква от добре възпитани предвикториански девици, нищо не е прекалено или напънато. Има само един проблем: липсващите чувства от заглавието. Емоционалната температура на филма се равнява с тази на поизстинал следобеден чай. Някак не преживяваме дълбоко страстите и неволите на момите англичанки, чиято единствена цел и възможност в живота е да се омъжат, но мечтата - поне да е по любов. Настанилата се трайно в съвременния Холивуд игра на сигурно превръща дръзката за времето си проза на Остин в банално неделно развлечение, което би стояло чудесно на стрийминг платформа.
YouTube
