Филигранният формализъм на "Отечество" (Fatherland) донесе на Павел Павликовски наградата за най-добър режисьор в Кан. Филмът е заключителното действие в трилогията на поляка за следвоенна Европа след "Ида" ("Оскар" за чуждоезичен филм, 2015) и "Студена война" (отново приз за режисура в Кан, 2018). За разлика от предишните два, само смътно вдъхновени от реални хора и случки, този стъпва върху действителни исторически събития. През 1949 г., след единайсетгодишно изгнание в САЩ, нобеловият лауреат Томас Ман се завръща у дома. Той е поканен да изнесе не една, а две речи по случай 200-годишнината на Гьоте. Защото вече има не една, а две Германия. Във Франкфурт, на Запад, Гьоте е роден, а във Ваймар, на Изток, живее и твори през по-голямата част от живота си и е погребан. В това завръщане у дома, което носи очаквани и неочаквани горчивини и подводни камъни, го съпровожда дъщеря му Ерика. (Исторически е била съпругата - това е главната волност с фактите, която Павликовски си позволява.)
За разлика от предишните си продукции, в които избираше полски актьори, за "Отечество" Павликовски ангажира тежката артилерия на европейското кино. Всички те правят безупречни роли. В автора на "Буденброкови" и "Вълшебната планина" се превъплъщава Ханс Цишлер - актьор от филмите на Вим Вендерс, Шантал Акерман, Жан-Люк Годар и Лилиана Кавани, познат на съвременната публика най-вече с участието си в "Мюнхен" на Спилбърг. Дъщеря му е изиграна от вездесъщата Сандра Хюлер - след знаменитите й превъплъщения в "Анатомия на едно падане" и "Зона на интерес", тази година я видяхме и в холивудските продукции "Проектът Аве Мария" и "Дигър". Аугуст Дил ("Гадни копилета", "Майстора и Маргарита") е синът на литературния титан, сам автор на романа "Мефисто" Клаус Ман.
Началните кадри на "Отечество" и последващата съдба на филма очертават иронична метапримка. Буквално на метри от фестивалния дворец в Кан, където осемдесет години по-късно е прожектирана и наградена лентата, се самоубива и е погребан Клаус Ман. В откриващата сцена героят, гол, говори по телефона със сестра си Ерика. Тя го моли да се присъедини към визитата в Германия. В няколкото му реплики е закодирано цялото отчуждение в изтъкнатата фамилия. По-късно отношенията между дъщеря и баща Ман ще покажат, че тя е по-скоро негов делови обслужващ персонал, нежели любяща и обичана близка.
Семейната трагедия е само една от нишките в този сдържан, песимистичен черно-бял разказ за тъгите на следвоенна Европа и невъзможността на изкуството да страни от политическите бури. Помпозните речи - различни от двете страни на Желязната завеса - които Томас Ман изнася във ФРГ и ГДР, не са от полза никому освен на новите силни на деня, които използват реномето на твореца за своя легитимация. Меланхолията на Манови е по-скучната част от филма, по-интересно е какво се случва в света край тях.
Като всеки поляк, Павликовски ясно вижда и показва абсурда на руския ботуш в окупираното ГДР (ако и американците във Франкфурт да не са цвете). "Много искат да знаят на чия страна си, на Сталин или на Мики Маус", произнася саркастично самият Томас Ман в началото. Във Ваймар пионерските и войнишки хорове надничат иззад героите във всяка сцена, като древногръцкия хор в античните трагедии. Във Франкфурт обаче пред тях се изправя недоубитият нацизъм и колаборационизъм - в лицето на внуците на Вагнер или на актьора ортак на Гьоринг Густав Грюндгенс - бивш съпруг на Ерика Ман и прототип на героя в "Мефисто" на Клаус Ман. Някъдето и да погледнеш - морална разруха дори там, където веществената е трудно видима.
Щатният оператор на Павликовски Лукас Жал отново изгражда филма в сребърен монохром, както беше и в "Ида" и "Студена война". Всеки кадър е геометрично издържан и може да бъде окачен на пирон като картина. Внимателно подбраната музика, от Бах през американски шлагери до съветски маршове, също играе централна роля в аудио-визуалната полифония на филма. Актрисата от "Студена война" Йоана Кулиг също се появява в малка роля като ресторантска певица.
Изобщо връзките между последния и предпоследния филм на Павел Павликовски се натрупват и преплитат, без драматичния залог на любовната драма, но и без кой знае каква надежда за спасение. Финалът и сега е в полуразрушена църква. Звучи кантата на Бах на стария орган, но никой не умира, освен може би илюзията, че нещо ще бъде както преди.
"Отечество" ще бъде представен лично от режисьора на 3 ноември в зала 1 на НДК, когато на фестивала "Синелибри" ще бъде премиерата му пред българска публика.
Прожекция в София ще има и на 7 ноември в кино "Влайкова", както и в зала "Възраждане", Габрово - 5 ноември, кино "Палас", Велико Търново - 5 ноември, ФКЦ Варна - 7 ноември, Културен дом на Нефтохимика в Бургас - 7 ноември, "Синеленд Искра", Велико Търново - 7 ноември, и Lucky Дом на киното, Пловдив - 8 ноември.
YouTube
