"Одисея": 12 000 стиха в 24 песни.
"Рамаяна": 24 000 строфи в 7 отделни книги.
Два фундаментални за човечеството епоса, създадени пр. н. е., получиха свои филмови екранизации през тази година. Вижда се, обемът на "Рамаяна", а и спецификата на индийското кино не позволяват тя да се ограничи в някакви си три часа, както успя Кристофър Нолан. 3 ч. 15 мин. с антракт е само Част I, вече и по нашите киносалони под заглавието "Рамаяна: Раждането на една легенда". Бюджетът на най-скъпия индийски филм възлиза на над половин милиард долара (общо за двете части), а заявката е за експорт. Но няма съмнение, че най-вярната и широка аудитория за суперпродукцията на Нитеш Тавари ще бъде в родната му страна. С население близо 1.5 млрд. души и производство на около 2000 филма годишно - известният нам "Боливуд", базиран в Мумбай, продуцира малко над 1/10 от тях - това е гигантски кинопазар, редом с който Холивуд е дребосък. Продукцията на тази могъща индустрия се консумира предимно вътренационално, макар че преди две години "RRR" - показан и у нас - спечели "Златен глобус" и "Оскар" за най-добра песен.
Българският зрител може да си въобразява, че знае нещо за (съвременното) индийско кино, но времената, когато "Слонът, моя приятел" пълнеше старите киносалони отлетяха безвъзвратно заедно със самите киносалони; да не говорим за още по-отдавнашни времена с филмите на Радж Капур "Бродяга" и "Двете ваксаджийчета". Днес то създава дори филми в стил социален реализъм; обича и криминалния разказ. Но обичайно бълва зрелищни продукции, характеризиращи се с невъобразима смесица от жанрове: в средната продължителност от около 3 часа спокойно съжителстват драма, романтика, комедия, екшън, трилър, историческо кино, тв мелодрама и неизбежните "песни и танци на народите". Последните са най-масовата представа за индийско кино. Предвид дължината и размаха на "Рамаяна" е истинска изненада, че танците се броят на пръстите на една ръка. Но аудио-визуалният спектакъл е все пак доминиран от музиката: дело на двама носители на "Оскар" - Ханс Цимер (за "Дюн" и "Цар Лъв") и А. Р. Рахман (за "Беднякът милионер"), тя е оглушителна и няма момент, в който да не съпътства гръмотевично филмовото действие.
Нитеш Тавари ("Dangal") е изгълтал чинно споменатите в началото 24 000 строфи на основополагащия - заедно с "Махабхарата" - санскритски епос, и е създал почтителна и разточителна адаптация. Тя щедро се възползва от технологичните достижения на съвременната киноиндустрия като компютърна анимация, монтажи в стакато и дори изкуствен интелект, но на сценарно ниво филмът не е особено сложен или интригуващ. В канона на модерния западен комикс епос Marvel бихме го определили като origin story (история за произхода, която ни въвежда в действието и характера на героите - бел. ред.) и той натрупва начало след начало, завръзка след завръзка, за да остави всичко дори приблизително интересно за продължението.
Знайно е, че кадансът е основно изразно средство в индийското кино, но ако бяха понамалили сцените на забавен кадър, филмът спокойно можеше да е с 15 минути по-къс, без да се наложи да се реже. Антрактът е удобство, отдавна забравено от европейската и американската публика, но "Рамаяна" е такъв тип кино, че когато и да излезеш или влезеш в залата, няма да останеш с впечатлението, че нещо си изпуснал.
Актьорът в главните роли са тъй напомадени и гримирани, тъй щото зрителят остава навремени с впечатление, че са анимационни персонажи. В полубожествения Рама, въплъщение на бога Вишну, влиза Ранбир Капур - наследник на славния индийски киноклан, внук на Радж Купар и син на Риши Капур. Симпатичната Сай Палави изпълнява съпругата му Сита, а южноиндийската звезда Яш е в ролята на Равана - десетглавия владетел на митичната Ланка.
Донякъде парадоксално за филм по един от жалоните на индийската цивилизация, "Рамаяна" раждането на една легенда" не се свени да имитира елементи от западни образци като "Властелинът на пръстените" и "Гладиатор", "Аватар" и "Цар лъв". Тъй като това върви в комплект с банална дихотомия добро-зло, вдървени диалози и старомодни батални сцени, трудно е да се каже, че резултатът е "най-доброто от двата свята". Но поне във втората си половина филмът е достатъчно динамичен и увлекателен, а колосалната пъстрота и мащаб на спектакъла държат сетивата в състояние на премала през цялото време. Поведението на героите и репликите им са често толкова неестествени, че зрителят гледа случващото се на екрана с усмивка, като комедия - макар че по сценарий е предвидено да вижда страшни и тържествени неща. Но в "Рамаяна" размерът със сигурност има значение. Много Голямо Значение.
За разлика от "Одисея", в чийто нов прочит звучаха отчетливо съвременни послания, индийският му събрат няма подобни амбиции. Филмовият епос се възприема най-добре като приказка, мит, пребиваващ в измерение, коренно различно от реалността тук и сега. И за такива има място по екраните, особено когато компенсират десетилетното отсъствие на една плодовита и процъфтяваща култура.
YouTube
