2026 е толкова "успешна" за българското кино, че двата най-добри български филма са... канадски и немски. Вторият дори отива да ни представлява на "Оскарите". Поотделно те спечелиха награди от Венеция и Кан, за каквито българските автори засега могат само да мечтаят. В противоречие на тези факти, в рамките на няма и два месеца по екраните излизат около 10 нови родни филма. Отсега можем да кажем, че единственият, който ще предизвика реален интерес у зрителя, е "Почивката 2", което не е и точно филм. А единственият, който отбеляза известни международни успехи, е "Черни пари за бели нощи", чиято софийска премиера предстои на "Киномания".
Останалите ще трябва да сблъскат рекламни кампании, за да отклонят вниманието на драгия зрител от холивудското меню в моловете и от почти застъпващите се фестивални програми на "Синелибри" и "Киномания". Предварително е ясно, че това няма да се случи: прекалено много са, несъобразително програмирани един през друг и недотам забележими сами по себе си.
Да вземем например "Топки". Филмът е симпатичен опит за "зрителско" кино, което не натежава с драматичен сюжет и фестивална естетика, но и не прекрачва границата на добрия вкус - така както го правят съмнителни "хитове" като "Бай Иван" и "Почивката". С него се заемат режисьор дебютант (Любомир Печев), но сценарист и продуценти със значителен опит. Върху сценария работи Невена Кертова, една от екипа, създал сериалите "Под прикритие" (оригиналните сезони) и "Стъклен дом". Съавтор е и на филмите "Дъвка за балончета", "Писма от Антарктида" и предстоящия след седмица "Оста на живота".
Продуценти са Станислав Дончев (режисьор на "Писма от Антарктида", "Преди да забравя, "Корпус за бързо реагиране") и Теодора Стоилова-Дончева, доцент, преподавател, съсценарист на документални проекти ("Боряна срещу Гераците"). Филмът е осъществен със субсидия за дебют от НФЦ. Макар да идва по петите на друг футболен успех в кината - "Гунди", той е замислен още преди премиерата му. "Млада жена тренира провинциален мъжки футболен отбор" може би звучи като фантастика, но все пак жанрът е спортна комедия.
"Топки" разказва за 23-годишната Лора - перспективна футболистка, чиято кариера е прекратена от тежка контузия. Тя мечтае да бъде треньор, но в мъжки спорт като футбола това не се удава лесно. Като неочакван шанс - или малшанс? - идва предложението на поеме аматьорския мъжки отбор "Скала" (Бов). Лора се изправя срещу изпълнени с предразсъдъци и алкохолни градуси балканци, които оказват първосигнална съпротива на това да ги командва жена. В същото време възпитаниците й трябва да постигнат две ключови победи на терена.
Филмът е приятен и забавен, със стегнат монтаж (Стефан Бояджиев) и операторска работа на опитния Калоян Божилов. Сюжетно напомня скорошната комедия на Тайка Уайтити "Воля за победа", където Майкъл Фасбендър трябваше да тренира най-слабия футболен отбор в света - Западна Самоа. Говорим за непретенциозен спортен филм, каквито има стотици, и винаги развръзката е една и съща: аутсайдерът ще намери невиждани сили и ще надхвърли очакванията, а непримирими врагове ще заиграят като отбор. Не е моментът, в който нашето кино ще се отърси от вторичността и заимстването на идеи, но "Топки" - името може да се чете и буквално, и преносно - се гледа с лекота и оставя добро чувство, което вече е постижение. Софийската спортистка срещу северозападналите тюфлеци е направо архетипен сблъсък, а Александра Лашкова (завършила клас на проф. Атанас Атанасов в НАТФИЗ, след дни предстои да я видим в друг нов български филм, "Немигранти") е откритие. И останалите актьори играят с настроение - Иван Савов, Снежина Петрова, Китодар Тодоров, Алекс Иванов. По-забавната част не е как ще се развият футболните двубои на терена, а как ще протече цивилизационният сблъсък между "туземците" и пришълката.
Не ми беше необходим Мариан Вълев в поредната роля на свъсена мутра. Ясно е, че черното тото е основна движеща сила из ниските футболни ешелони, но криминалната интрига, заплетена във втората половина на филма, е съшита с дебели бели конци. Има и малко романтика, има лек феминистки елемент, има хепиенд. Основното все пак е хуморът. "Топки" не открива топлата вода, но създателите му имат "топките" да работят в жанра, предпочитан от българската публика и най-добре удаващ се на българското кино (исторически, не и напоследък) - комедия с лека социална и народопсихологична поръска. Кертова и Печев не се боят от ненормативна лексика, която е неизменен спътник на футболните терени, но и не изпадат в излишна профанизация и вулгаризми. Основната цел на "Топки" явно е била и екипът, и публиката да се забавляват. Ако отидете с малката кошница, навярно и вие ще се посмеете.
YouTube
