facebook
twitter

Кинопремиера

Любовна песен за Студената война

714
 снимка: София филм фест
Томаш Кот и Йоана Кулиг - двойка, красива като в старите ленти.

„Студена война“ е всичко, което може да се иска от един филм (освен ако не държите на екшън фантастика, разбира се) – шекспирова любов, камшична сатира на соца, екзистенциално безпокойство, изящна черно-бяла камера и декор, прелестни актьори. Толкова по-жалко, че шедьовърът на поляка Павел Павликовски ("Оскар" за "Ида", 2015), спечелил редица международни награди, така и не се сдоби с нормално киноразпространение у нас.

Не е виновен коронавирусът - той бе показан пред първите си зрители още на "София филм фест" през март 2019 г. и след това можеше, с търсене на игла в копа сено, човек да попадне на отделни спорадични прожекции. В тази гореща седмица "Студена война" попада за малко в афиша на "Одеон", преди филмотечното кино да излезе в лятна ваканция; а от дома може да се гледа в стрийминг платформата на Amazon. 

Началото на "Студена война" е сред любимите ми филмови моменти в киното от последните години: кална, снежна полска провинция в следвоенните години, лозунги и художествена самодейност. Виктор (Томаш Кот) - представител на градската интелигенция, е подложен на превъзпитание от комунистическия режим чрез фолклорно изкуство. Задачата на неговия екип е да основе ансамбъл за стилизирани народни песни и танци - нещо като "Филип Кутев" - който да представи традициите на Полша пред света. Именно в тази среда попада на непокорно девойче (Йоана Кулиг), което пее "Две сърца" - и пада в плен на Зула. Тази сатирична, бравурна, тъжна и нежна първа част на филма е и най-добрата. Може да не я разбере само човек, който не е живял в изтока.

По-късно песента ще търпи много интерпретации: полирано хорово изпълнение пред портрета на Сталин; после, вече в Париж - джаз импровизация на полски, най-сетне и джаз парче на френски, за да се върне накрая у дома, в Полша, за неотменимото затваряне на кръга. "Студена война" е колкото филм-романтична драма, толкова и музикална композиция.

Павликовски навсякъде декларира, че е черпил вдъхновение за филма от отношенията на своите родители - дори персонажите носят техните истински имена. "Въпреки че родителите ми се разделяха, ожениха се за други хора, разведоха се, пак се събраха, отново се разделиха, но в крайна сметка бяха най-прекрасната и обичащата се двойка, която можете да си представите. Родителите ми ме научиха, че една история не може да бъде съдена само по своя край", каза той в едно от интервютата при гостуването си в България.

"Студена война" обаче не е само за политическите и идеологически причини, които стоят зад провала на любовта между Виктор и Зула. Заглавието може да се чете и като метафора на тяхната страстна и катастрофална връзка - не могат един без друг, но и не могат един с друг. Поне не без да са на сцената, под светлината на прожекторите. Филмовият разказ пътува от Полша до Париж и обратно, през комунистическа Югославия и други места, но двете противоположности, които Виктор и Зула персонифицират - гражданинът и селянчето, мъжът и жената, интелектуалецът и пролетариатът, рационалното и емоционалното, инът и янът - винаги остават малко чужди и недостъпни един за друг, въпреки фаталното привличане помежду им. Чак до разтърсващия финал. Ако не беше яркият и виртуозно построен обществен фон, върху който се разиграва тяхната частна драма, човек би казал, че са просто несъвместими егоисти, две "алфа" създания, никое от които не желае да бъде в подчинена роля.

Но Павликовски оправдава родителите си за сметка на историята. Макар режисьорът да е прекарал по-голямата част от живота си в Лондон и да е възпитаник на западната култура (той се връща в да живее и работи в Полша едва в последните години от живота си, преди "Ида"), най-силните и органични части от "Студена война" са именно тези, които показват света на изток от Желязната завеса. Парижкото действие от спектакъла, макар и изискано в черно-белите си джазови одежди, остава по-слабото и претупано. От пръв прочит е ясно към кой от двата свята принадлежи сърцето му.

"Студена война", също както и "Ида", е заснет в черно-бяло съвършенство от оператора Лукаш Зал. Красив, старомоден и вълнуващ филм, каквито рядко има.

 

Все още няма коментари

Още

"Мулан" - пирон в ковчега на класическия кинопоказ
Семейната трагедия като фарс
С COVID-19 Алмодовар написа сценарий за нов филм

06.07.2020

390

Влез или се регистрирай за да коментираш