Ако светът ни е сцена, то театралният ас Мартин Макдона с един жест отваря завесата и пуска публиката зад кулисите: където кукловодите невъзмутимо дърпат конците на хиляди съдби сред цинизми и питиета, а човешкият живот струва не повече от изпушена цигара. "Див кон девет" започва като най-смешния филм на Макдона. Избликващите словесни фойерверки летят един връз друг и за малко изглежда, че ще гледаме комедия, коренно противоположна на дълбокия драматизъм в предишните ленти на ирландеца "Баншите от Инишерин" и "Три билборда извън града". Годината е 1973 г., мястото на действието е Чили малко преди смъртта на Алиенде и преврата на Пиночет - как би могло да е смешно? Героите са двама-трима агенти на ЦРУ, на които се присмиваме и симпатизираме, преди да разберем колко всъщност са влиятелни и опасни.
С ролята на шпионина ветеран Крис Карлайл Джон Малкович вече спечели наградата "Купа Волпи" на кинофестивала във Венеция, където се състоя световната премиера на "Див кон девет". Не е пресилено да кажем, че това е най-доброто мъжко изпълнение в киното през 2026 г. и би било углавно престъпление друг да вземе която и да е статуетка за главна мъжка роля оттук до март. 72-годишният американец с хърватски корени е играл от Бродуей до Уест Енд, та чак и в Народния театър, където даже стана причина за националистически размирици (в онзи случай в амплоа на режисьор). Но светът го знае най-вече с изявите му на киноекрана. В "Див кон девет" талантът му препуска в неудържим галоп, макар героят да е немощен. Агент Карлайл е на същата възраст, също отдаден на професията и когато зад оптиката на снайпера произнася "Още ме бива", това се отнася с пълна сила за самия Малкович.
Звездата играе за пръв път под ръководството на Макдона, за разлика от своя партньор Сам Рокуел - един от любимците на режисьора, участвал в "Три билборда извън града" ("Оскар" за второстепенна роля) и "Седемте психопата". Ирландецът ги е въоръжил със звънки диалози, в които няма следа от свян или политическа коректност - особено когато излизат от устата на Малкович. Подобни словесни престрелки в нашето съвремие пише само Тарантино и намигването към бай му Куентин (дебютант в театъра този сезон) не закъснява: Стив Бушеми, отдавна вън от полезрението на ценителите на качественото кино, се включва с пародиен акцент в сцена, напомняща легендарния му монолог I don't tip от "Глутница кучета" и още десетина независими филма от 90-те. Има култов разговор на тема сирене, както в "Криминале". Героите напускат Сантяго и отиват на Великденския остров, и както в една от ключовите сцени на "Имало едно време... в Холивуд" звучи Out of Time на "Стоунс". Да, костюмите, прическите, телефоните с шайба, колите са от 70-те, време извън нашето време. Но разказът е и за нас, днес, отваряйте си очите - ни казва Макдона.
Моаите, под чиито безмълвни каменни погледи се разиграват събитията, са истински и екипът си е направил една хубава творческа командировка до Рапа Нуи. Но ако махнем загадъчните статуи, зелените хълмове на острова - изобразени от постоянния му оператор Бен Дейвис, снимал и "Пазители на галактиката" - могат да бъдат сбъркани с пейзажите на родната му Ирландия. Така Макдона се чувства в свои води, докато опакова поредната си помитаща история за човешкото, вината и изкуплението, този път като шпионски трилър. Сюжетът и спарингът на двамата убийци са като от "В Брюж", ала перспективата е по-глобално мрачна. Но филмът сам оповестява жанра си: уестърн от гледната точка на коня, допълван от подходящата музика на Картър Бъруел.
Превзел лондонските сцени едва 26-годишен с дебютната си пиеса "Бившата мис на малкия град", Макдона се радва на популярност и у нас - освен нея са играни "Пухеният" и "Ръкомахане в Спокан" на Явор Гърдев, "Палачи" на Стоян Радев, "Самотния Запад" на Владимир Люцканов... Но ако в сценичния живот на текстовете си този гений на драматургията, незавършил и гимназия, е разчитал на чужда режисура, в киното винаги "поставя" сам. Има само пет пълнометражни филма (с "Див кон девет") и само един "Оскар" (за късометражния си дебют Six Shooter), но последното е несправедливост. Майсторът Макдона обичайно губи от по-зрелищни ("Формата на водата") или по-модерни като теми и естетика ("Всичко навсякъде изведнъж") филми. Утехата е, че те вече са добре забравени, докато неговите камерни пиеси за екран отлежават като скъпо уиски.
Наследете се на остротата на ума и на моралната точност у един от малкото автори във високотехнологичната ни епоха, които още владеят изкуството на хубаво разказаната и добре изиграна история, в "Див кон девет". Премиерата е утре, 12 ноември, на откриването на "Киномания" в НДК, София, ФКЦ Варна и "Лъки Дом на киното" - Пловдив, а от 13 ноември е по кината.
YouTube
