Алфа мъжага, вярно куче, стара "Чесна". Самотни в пустошта, с бира в ръката и зареян поглед. Това вече го гледахме веднъж това лято, само че тогава се казваше "Кучешките звезди" и беше постапокалиптична драма на ветерана Ридли Скот. Сега се казва "Сърцето на звяра" и двамата са съвсем сами, в дивото на Аляска и на големия екран. Бихме казали, че е моноспектакъл на Брад Пит - ако (че)т(и)риногият му спаринг не бе тъй обаятелен. За разлика от "Дивото зове" (2020), където на Харисън Форд партнираше изцяло компютърно генерирано куче, бойният другар на човека тук е плът и кръв. Ролята изпълняват четири отлично обучени кучета, но главната тежест носи немската овчарка Убер в изпълнение, навярно достойно за животински "Оскар", ако любителите на животните в Академията присъждаха такъв.
Самият филм няма потенциал за награди, но притежава емоционален заряд, който докосва сърцето. Връзката между човек и куче, още от "Ласи" и "Хачико", властно привлича по-сантименталния зрител. Добави Брад Пит, било то и на 62 - кой би устоял? Ясно е, че целевата аудитория на "Сърцето на звяра" няма никакво общо подмножество с тези, които ще влязат в кината, за да си припомнят "Отмъстителите: Краят" в навечерието на следващата марвелска дигитална вакханалия.
Сюжетните развои са предвидими, но "Сърцето на звяра" ще ви достави по-голямо удоволствие, ако не сте гледали издайническия рекламен трейлър. Достатъчно е да знаете, че кучето оцелява: това става ясно в откриващата сцена от филма. После действието се връща седмица назад, срещаме се и с неговия стопанин. Героят на Брад - пенсионираният ветеран Белмонт, и бойното му куче Один не обичат хора. Те се наслаждават на усамотението в горите на Аляска, където бивакуват, спят в обща палатка, заедно ловят сьомга в потоците и само понякога сънуват общи кошмари от неназованите войни, които са преживели (Ирак? Афганистан?). Один не е любимец, а побратим.
Филмът на Дейвид Ейър започва като безметежен неделен излет, за да се превърне в борба за оцеляване. Ейър и Пит, съпродуценти на "Сърцето на звяра", са работили заедно преди 12 години в "Ярост" - военна драма за Втората световна. Този път войната е само неясни колажи в подсъзнанието на героите, действието се развива изцяло в дивото, сред епични и безмилостни природни предели. Величествените пейзажи са уловени от обектива на опитния Мауро Фиоре ("Аватар", "Тренировъчен ден"), макар да нямат общо с Аляска - филмът е сниман в Нова Зеландия.
Сценаристът Камерън Алекзандър, дебютант, не губи време в експозиция или в изясняване на миналото на героя си. Малкото, което не е загатното от начина му на живот, Белмонт споделя в лаконичен разговор с друг любител на природата - игран от Дж. К. Симънс, един от двамата епизодици, които влизат за малко в камерния спектакъл на Брад & куче. (Другият е неназована млада жена, намерила Один в откриващата сцена.)
"Сърцето на звяра" има примитивна повествователна структура и точно в това се крие чарът му. Ейър, познат от няколко екшъна с Джейсън Стейтъм, е не особено оригинален, но компетентен режисьор, който умее да изгражда напрежение и да снима битки. В новата му лента човек и куче са рамо до рамо в битка срещу природните стихии. Филмът притежава телесност. Когато Брад Пит падне в придошлата река, усещаме ледената вода върху кожата си. Когато се опитва да спаси кучето си, надяваме се с него. В сюжета има осезаема, американците биха я нарекли дори пропагандна, старомодност; няма и намерение за прикриване на мачизма и на някоя и друга консервативна ценност. Но няма нищо демоде в това да останеш верен на най-близкия си приятел. Пък и кой не обича кучета?
Приликите със "Завръщането", донесъл онзи дълголелеян "Оскар" на Лео ди Каприо, са лесно забележими. Не липсва и мечката гризли. Но има и разлики: този филм не е по истински случай. В него героят не преминава отвъд човешкото, а носи цялата му крехкост въпреки яките мускули и бойната си закалка. При Иняриту имаше груб натурализъм, страст за отмъщение, философски подмоли; "Сърцето на звяра" е един майсторски заснет, трогателен "Сървайвър", в който надделяват оптимизмът и холивудската склонност към щастлив край.
YouTube
