Някой трябва да каже на българските дистрибутори, че е добре да разпространяват филмите с истински заглавия на истински език, а не някакъв смесено-клет българо-английски. И така, "F1: Филмът" трябваше да се казва "Формула 1" и това щеше да съответства на амбициите и мащабите му. Защото във филма на Джоузеф Косински ("Топ Гън: Маверик"), продуциран съвместно от Apple и Warner и коствал незнайно колко над 200 милиона долара, всичко е голямо, скъпо и лъскаво.
Ето ви само няколко примера: измисленият отбор APXGP получава собствен гараж и питстоп между "Ферари" и "Мерцедес" на истинските писти за "Формула 1". Героите карат истински състезателни болиди, които впоследствие са компютърно "облечени" с надписи за нуждите на сюжета. Истински шампиони като Макс Верстапен и Люис Хамилтън (копродуцент тук) са в епизодични роли. Продуцира ветеранът на екшън жанра Джери Брукхаймър, музиката е на Ханс Цимер, а Apple не се стиска да плати и за правата на надъхващи рок химни като Whole Lotta Love на "Лед Зепелин" и We Will Rock You на "Куийн", за да вдига градуса (без да броим новите парчета на Ед Шийрън, Доджа Кет и др). Едно мога да ви кажа: "F1: Филмът" няма шанс за друга номинация "Оскар", освен за звук. Смесването и монтажът на звука са гръмотевични, вдъхновени, перфектни. Останалото - не чак толкова. Но това няма да попречи на технологичния гигант да запише първия си успех в киносалоните след три години неуспешни опити с режисьори като Ридли Скот, Мартин Скорсезе, Матю Вон и дълга редица от най-големите звезди на киното като Брад Пит, Джордж Клуни (партньори в немощния "Вълци единаци", недобутал и до големия екран), Скарлет Йохансон, Хоакин Финикс, Леонардо ди Каприо... Което не става с пари, става с много пари: макар че Apple упорито продължават да харчат щедро, без да имат особена идея как се прави кино, този уикенд те ще запишат първия си значителен зрителски успех с "F1: Филмът". Разбираемо е, дори рекламата да не бе толкова масирана: вземаме свръхпопулярен и зрелищен спорт, добавяме неостаряващия Брад Пит, и объркваме всичко с възможно най-компетентната и луксозна продукция.
Ех, да имаше и някаква душа или намек за оригиналност! Не казвам, че "F1" не е класно лятно развлечение, което изглежда прекрасно в добре климатизирания IMAX. Но говорим за напълно вторичен филм, в който Косински повтаря мурафетите от "Топ Гън: Маверик" (но без съпровождащата 40-годишна легенда), Брад Пит - образа си от "Имало едно време... в Холивуд" (хубавеляк, изпаднал зад борда на живота, живее в каравана, но с потенциал да обърне хода на историята), а Хавиер Бардем съвсем очевидно е там заради хонорара. Би било омаловажаващо за всички тях да го нарека "най-високобюджетното продуктово позициониране на годината", но със сигурност това е мисъл, която съпътства гледането през по-голямата част от 155-те екранни минути.
За кого да кажем нещо добро? За Кери Кондън ("Баншите от Инишерин"), която и тук е подкупващо органична - в ролята на първата жена технически директор във "Формула 1". За оператора Клаудио Миранда - чилиец, заснел освен продължението на "Топ Гън" и модерни класики като "Животът на Пи" и "Странният случай на Бенджамин Бътън". За феновете на моторните спортове филмът ще бъде гъделичкащ, но неавтентичен; за останалите - грандиозен, но не и вълнуващ летен спектакъл. В епохата на франчайзите, продълженията и римейковете той само имитира неразказвана история и непознати герои, с които да се вълнуваме, страдаме и радваме. Всъщност всичко в него е добре изчислено, стандартизирано и познато. Дори Брад Пит, подкупващо чаровен на 61 години и с нито една свястна роля от споменатия шедьовър на Тарантино (2019) до днес.