Главоломният успех на "Супермен" (407 млн. долара в боксофиса за има-няма десет дни) напомня за едни други времена, когато комиксовите герои властваха безапелационно в кината. Но това бяха героите на Marvel, не на DC. След четворния провал през 2023 г., когато пропадна последователно с "Шазам!", "Светкавицата", "Синият бръмбар" и "Аквамен и изгубеното кралство", Warner Bros. окончателно тегли шута на спорното наследство на Зак Снайдер и рестартира супергеройската си вселена - този път под егидата на Джеймс Гън и Питър Сафран.
По това време Гън още имаше договор с Marvel, които на свой ред бяха далеч от най-добрите си състезателни години, но той им осигури един прощален хит с "Пазители на галактиката 3". Тази година конкурентите са извадили вече два филма - "Тъндърболтс" и "Капитан Америка: Нов свят", но никой от тях не успя да спечели сърцата на феновете. За по-малко от две седмици в прожекции "Супермен" ще е спечелил повече от всеки един от тях за цялото му разпространение. А предстои схватка с "Фантастичната 4" идния уикенд: още преди да съм го гледала, мога да ви кажа какъв ще бъде резултатът.
Защото "Супермен" на Гън е жив, самобитен и привлекателен за публиката филм. Дали той ще положи началото на касова нова "вселена", както шефовете на студиото мечтаят - едва ли. При все пазарните си успехи (трилогията "Пазители на галактиката" е спечелила над 2.5 млрд. долара), режисьорът има отчетливо ексцентричен маниер, който се вълнува повече от антигероите и от похватите на второразрядната фантастика, отколкото от мейнстрийм героизма. Доказателство за това е и изхвърлянето на звездата Хенри Кавил веднага след стъпването на Гън на DC-борда: той е заменен с почти неизвестния младок Дейвид Коренсует. Последният е, меко казано, очарователен в чорапогащите на най-праволинейния и добродетелен сред супергероите.
Джеймс Гън не си губи времето с истории за произход: той започва някъде по средата, когато Супермен вече три-четири години спасява Метрополис (Ню Йорк в поредната си киноинкарнация) от зли сили. Неговото алтер его Кларк Кент вече работи във в. "Дейли Планет", където ухажва колежката Лоис Лейн (убедителна Рейчъл Броснахан). И вече е спечелил омразата на своя немезис, плешивия техномилиардер Лекс Лутър (еднопластов, но приятен Никълъс Холт).
Но по-необичайното за нов франчайз старт за супергерой №1 не е гореизброеното, ами това, че Супермен съвсем не е единственият суперчовек - или както се казва в сюжета, "метачовек" - на екрана. Да, големите звезди на издателството като Батман, Жената чудо, Аквамен, Светкавицата очакват свои собствени филми, но тук титулярят си прави компания с арогантния Зелен фенер, чернокожия Мистър Терифик, намусената Жена-ястреб и травмирания Метаморфо. Така неусетно Гън оформя нова дружинка аутсайдери, които да придружат архетипния му протагонист в добро и зло.
А, и Супермен има куче. Ей с такива неочаквани, в по-голямата си част симпатични ходове е изпълнен този филм. В епоха, когато "рибуут" означава лишена от вдъхновение, буквалистична кавър версия, Джеймс Гън влага авторски почерк в нещо, правено безброй пъти от 30-те (когато е написан комиксът) и от 70-те (когато Кристофър Рийв за пръв път надява мантията на Супермен на екрана) досега. Повечето от тези пъти - скучно.
"Супермен" 2025 в никакъв случай не е идеален филм. Сценарият, написан отново от Гън, се задъхва от прекалено много елементи, невинаги свързани по логичен път. Визуално е попретрупан, а лудешкото темпо не оставя време на героите да се развият и подишат. Но нито за миг не е скучен. Пъстър, лековат и сантиментален е на фона на тромавите, гробовно сериозни и напълно оперирани от емоция опуси на Зак Снайдер. Което е голям напредък.
Дори когато разказват за пълни нехранимайковци, историите на Гън искрят от симпатия и съчувствие към тях; носят човечност, даже ако става дума за извънземни, животни мутанти или... дървета. Това е и най-отличителното за новия Супермен. Роден на Криптон, отгледан в Канзас, той е неочаквано човек. И човечен.
По свой ексцентричен начин "Супермен" не страни и от съвременната политика. Успява да намекне за конфликтите в Украйна и в Газа, превръщайки новинарските заглавия в наивно изглеждаща метафора. Или: как един американец, автор на филми по комикси, си представя източноевропейска диктатура? Напълно неграмотно, но все пак комично. Златко Бурич говори на родния си хърватски в ролята на злодея Васил Гъркос (моля ви се!), а страната му Боравия е кръстоска между бивша съветска република и библейска нефтена пустиня. Все пак, нали не очакваме реализъм от филм за супергерой? Преки препратки към Тръмп няма, но "Супермен" може да се чете като имигрантска история: героят е активно очернян от враговете си като "ненадежден пришълец". А тролската ферма от маймуни, чиито пръсти бълват пропагандни послания в социалните медии със скоростта на светлината, си е реалистична per se.
Забавление с елементи на хуманизъм, въображение отвъд студийните ексел таблици: наистина няма какво повече да искаме от един комиксов филм. Джеймс Гън владее силата, а "Супермен" отново лети.
YouTube
