Изтича още едно лято на преработки, продължения и претоплени сюжети в киносалоните, пише Гиъройд Рийди, колумнист на Bloomberg и познавач на Япония и Корейския полуостров.
Това не е новина: пиковият период за боксофиса рядко е изпълнен с най-оригинални идеи. Но тази година надскача прегрешенията на миналите от воле. Трите филма, на които големите холивудски студиа възлагаха надеждите си за лято 2025, са третият нов прочит на "Супермен" за последните 20 години; четвъртата итерация на "Фантастичната четворка" и шестият опит да се възкреси магията на оригиналния "Джурасик парк" от 1993-а. Единственият американски филм тази година, надхвърлил припод от 1 милиард долара, е "Лило и Стич" - игрален прочит на обичана анимация, която възбужда носталгия у милениалите и представителите на GenZ поколението. Положението не беше много по-добро и през изминалата 2024 г.: тогава нито един оригинален сюжет не попадна в Топ 15 на най-касовите заглавия.
Това е поредното доказателство, че
западната култура сякаш е стигнала до задънена улица
– потънала в спомени за отминалата младост и неспособна да роди оригинални идеи. Контрастът е особено остър тук, в Япония, която е третият по големина кинопазар в света. Седмица след премиерата на "Супермен" трудно намерих кино, което все още да го прожектира – всички налични екрани бяха заети от местния шлагер "Убиец на демони". Само за 10 дни анимационният хит събра 12,9 милиарда йени (87 милиона долара) и е напът да се превърне в най-печелившия филм в историята на японското кино.
Да, наистина, той също е продължение - на филм от 2020 г. Но все пак "Убиец на демони" е продукт на по-малко от десетилетие. Екшън фантастиката е базирана на манга, която започва през 2016-а и приключва само четири години по-късно. Приказките за "Супермен" обаче ги дъвчат непрекъснато вече 86 години.
Вместо безкрайни истории, включващи едни и същи неколцина супергерои, японската развлекателна индустрия постоянно създава свежи идеи. Всяка година
се продуцират около 300 нови аниме сериала,
повечето от които идват от страниците на манга - евтин начин да се тества кое се търси. И се предлагат далеч по-разнообразни жанрове от просто супергерои: като започнем от волейболната манга Haikyu!!, която дебютира през 2012 г., до Kingdom, художествен прочит на периода на воюващите китайски държави, който се появи за първи път през 2006 г. И двата наскоро се превърнаха в касови филми.
Но не е само Япония. В Китай публиката изстреля "Нъджа 2" до най-печелившия филм в света тази година (боксофисът наближава 2 млрд. долара - бел. ред.). Може да е продължение, но е продължение на сравнително нова творба, излязла за пръв път през 2019 г. След десет години Холивуд вероятно все още ще черпи от извора на Супермен, Спайдърмен и Батман; но се съмнявам, че ще гледаме нови версии на който и да е от тези азиатски филми.
Признавам, че има известен чар в това да видим една и съща идея, пресъздадена от различни поколения – например как шантавата интерпретация на Батман от Тим Бъртън преминава към по-реалистичните, сурови прочити на Нолан от средата на 2000-те. Отразявайки растежа на онлайн "гийк" културата, днешните адаптации се опират на препратки към комикси и предполагат дълбоко познаване на историите и персонажите от страна на публиката.
Но особено извън границите на САЩ,
зрителите са уморени да гледат все едно и също.
Това не изглежда да смущава студиата: през следващите няколко години те обещават "Супергърл", още два филма за Отмъстителите и деветия филм за Спайдърмен, броено от 2002 г. насам. Предстои също "Играта на играчките 5" и още една предистория на "Властелинът на пръстените". Единственото нещо, което не е продължение, е може би "Одисеята" на Кристофър Нолан – макар че брои ли се за новост адаптация на почти 3000-годишен епос? Нашата мания по познатото не се ограничава само до киноекрана – вижте как турнетата на "Оейзис" и Бионсе улавят духа на времето.
Може би наистина алгоритмите извращават начина, по който взаимодействаме със съдържанието: постоянно избутват на повърхността неща, които вече сме харесали. Но аз не вярвам - както някои настояват - че тази любов към носталгията е породена от инфантилизацията на обществото, "удълженото юношество" или твърде многото екранно време (със сигурност азиатците прекарват също толкова дълго онлайн, ако не и повече). Разбира се, че и Япония обича познатите си сюжети – само тази година видяхме 28-ия филм за Конан - частен детектив, заклещен в тялото на ученик, и сериал от дългогодишния военно-фантастичен проект Gundam. Успехът на "Годзила минус 1" (спечелил дори "Оскар" - бел. ред.) демонстрира, че Япония също обича да се връща към корените. Но всичко това се балансира от нови идеи.
Неспособността на Холивуд да продължи напред изглежда по-скоро като черта на бизнеса, и по-точно
резултат от неистовата консолидация на студиа.
Този процес продължава с наскоро одобреното сливане между Paramount Global и Skydance Media; то засяга и Marvel и DC, създателите на почти всички големи американски супергеройски продукции.
"Творческото разрушение", което обещава западният капитализъм, изглежда не създава много добавена стойност, освен за акционерите. Отгоре на всичко то възнаграждава управленски подход, насочен към избягване на риска и предвидимост на резултатите. По ирония на съдбата, японският подход на "продукционния комитет" - където множество компании разпределят рисковете и приходите от оригиналните проекти, може да е лош за художниците на анимационни филми, но изглежда добър за креативността.
Няма нищо лошо в комфорта на познатото. И макар да не съм убеден в опитите "Фантастичната четворка" да произведе хит, ще съм първи на опашката за следващия "Батман". Но не можем да живеем само с носталгия. Дайте ни и нови истории!
