"Приложна магия" (1998) беше ведра и непретенциозна комедия с мистични и романтични винетки. Екранизацията по книгата на Алис Хофман нямаше кой знае какъв успех при премиерата си, но впоследствие домашният екран я превърна в малък култ за почитателите на Сандра Бълок и Никол Кидман. Трудно е да се каже какво е провокирало чак днес актрисите да заснемат и копродуцират продължение с благословията на Warner Bros., които са отпуснали кесията с цели 75 милиона долара.
Може би това, че и сега, както и тогава, Холивуд не е щедър на роли и внимание към 60-годишните жени, дори да са (били) суперзвезди. С режисурата този път се наема датската носителка на "Оскар" Сузане Биер, работила вече и с двете актриси поотделно - с Бълок в Bird Box, с Кидман в сериалите The Undoing и The Perfect Couple. Що се отнася до сценария, в него този път няма българин злодей (ролята в оригинала бе изиграна от хърватина Горан Вишнич), но създателите на продължението са се опитали да запазят всички печеливши елементи на оригинала: малко красиви жени, малко хумор, малко токсични мъже, малко свръхестествени елементи, малко любов - какво повече му трябва на средния зрител? Проблемът е, че в тази повтаряща се формула липсва магията, която би трябвало да впримчи и очарова зрител(к)ите.
Първото и най-смущаващо - макар непротиворечащо на магическия статут на сестрите Оуенс - е, че Бълок и Кидман по нищо не приличат на 60-годишни жени. От първия филм ги делят не само близо три десетилетия, но и очевидни естетични интервенции. И макар Сандра да е съхранила комедийния си талант, в лицевите черти тя все повече наподобява Шер. Никол пък дотолкова е лишена от мимика след разкрасителните намеси, че редките опити да изрази каквато и да било емоция с лицето си пропадат. Несъмнено и двете изглеждат превъзходно, все едно са направили магия, която ги прави неподвластни на времето. Трудно е обаче да се възприеме идеята, че едната е два пъти вдовица и майка на две пораснали дъщери, а другата - любяща леля.
И пак както в първия филм, истинските актьорски задачи са запазени за Даян Уист и Стокард Чанинг, макар ролите им да са престъпно кратки. Филмовото действие буксува повече от час, преди изобщо нещо да се случи - защо бе необходимо "Приложна магия 2" да е половин час по-дълъг от оригинала?
"Приложна магия" бе връстник на "Сексът и градът" и също като него лансира идеята, че сестринството - по кръв или по душа - между жените може да е по-здраво и по-ценно от романтичните им страсти и неволи. Втората част обаче, в съзвучие с консервативните повеи на съвременността, напълно загърбва феминизма и героините развалят вековното фамилно проклятие само и само да намерят изгубената си половинка, вместо просто да си пият коктейлите "Маргарита" и да си гледат кефа. За героинята на Бълок това се явява татуираният от глава до пети окултист на Лий Пейс, а пък за симпатичната млада героиня на Джой Кинг - злополучният персонаж на Шоло Маридуеня, който прекарва по-голямата част от филма в кома.
Филмчето е леко и развлекателно, музиката е хубава, кулминацията - задоволително напрегната, но с всичките си 130 минути "Приложна магия 2" остава поредното ненужно продължение, провокирано не от креативни или дори сантиментални, а изцяло от пазарни причини.
YouTube
