От какви филми имаме нужда в края на лято, очертано от гръмотевични хитове като "Одисея" и "Спайдърмен", с общ боксофис 3.3 милиарда долара досега?
Очевидно зрителите нямат нужда от филми като "Краят на Оук стрийт", защото 90-милионната продукция на Warner се очертава недвусмислен касов провал след първия си уикенд по екраните. Всъщност филмът е приятен по един старомоден, леко бутафорен и в същото време вълнуващо-развлекателен начин, а и напомня за 80-те години не само с икономичната си продължителност от 99 минути.
"Краят на Оук стрийт" е филм с динозаври. Много динозаври. Динозаврите владеят колективното съзнание, не само на шестгодишните момчета, от десетилетия. И при все това малцина успяват да капитализират тази страст на човечеството към праисторическите чудовища. Екранизацията на Стивън Спилбърг по Майкъл Крайтън "Джурасик парк" и безбройните й (вече шест) по-слаби продължения са несменяемите лидери в този своеобразен жанр. Вероятно филмът на Дейвид Робърт Мичъл щеше да има по-голям късмет в епохата на франчайзите, ако се беше предложил на пазара като нещо "от вселената на Джурасик парк". Но той е напълно оригинална продукция, която премества тирексите и трицератопсите от екзотични, отдалечени кътчета в самото сърце на едноетажна Америка.
Връзката със Спилбърг все пак не е съвсем въображаема. Продуцент на филма е Джей Джей Ейбрамс, верен почитател и подражател на киноиконата, който вече успешно имитира стила и емоцията му в "Супер 8". "Краят на Оук стрийт" носи същия дух. Когато пристъпих към предварителната прожекция, не се бях информирала предварително за филма и това ми напомни за онова чудно време, когато просто си купувахме билет и влизахме в киното, без да знаем нищо за сюжета или персонажите. Сега сме предварително подготвени за всичко от трейлъри и всевъзможни рекламни материали, което стопява голяма част от магията. Какво беше разочарованието ми, когато след това си пуснах рекламното видео на продукцията - за да видя все пак докъде е добре да се простирам със "спойлерите" - и открих в него както динозаврите, така и основния сюжетен развой.
"Краят на Оук стрийт" е непретенциозно лятно зрелище, което заслужава да му се посветите с възможно най-малко подготовка. Стига ви да знаете, че главните роли се изпълняват от Юън Макгрегър и Ан Хатауей - дежурна във всички холивудски филми тази година, в които не участва Зендая, и дори в един с нея. Те са семейство с две деца - разбира се, момче и момиче - в което нещата не вървят много добре. (Това също е наследството на Спилбърг.) Малките им драми в предградията обаче внезапно прерастват в голяма геоложка драма - и битка за оцеляване, която е едновременно нелепо и ефектно разиграна. Да атакуваш ти-рекс с малък чук? Само гледай. Хатауей в схватка с праисторическо чудовище на веранда? Ако не оцелее, зрителите няма да догледат филма до края...
Дейвид Робърт Мичъл нашумя преди 12 години с култовия си хорър It Follows, но в този страшното е внимателно полирано, така че да е подходящо за 13-годишни. Музиката на Майкъл Джакино също е извадена от учебника на Спилбърг, понеже Джон Уилямс вече отдавна отказва работа върху какви да е филми... Деца карат колелета в квартала, снима се с "Полароид", зубрачката цитира Карл Сейгън, а и внимателно подбраната музика (Valerie на Стив Уинууд) подсеща зрителя, че става дума за 80-те. Всеки преживял това десетилетие ще го идентифицира без замисляне. Само подрастващите - основната целева група на киното днес - ще се дивят в какъв точно праисторически свят са попаднали, още преди сценарият да захвърли героите в мезозоя.
Е, компютърно генерираните чудовища изглеждат по начин, който би бил невъзможен в преддигиталната ера, но филмът бързо компенсира това с неправдоподобността на фабулата си. Ако тиранозаврите бяха семейни терапевти: ето го ироничното намигане на "Краят на Оук стрийт", който се оказва далеч по-забавен и по-малко банален от очакваното.
YouTube
