Не можеш да научиш старо куче на нови номера, а 88-годишният Ридли Скот няма и нужда. И какво от това, че всичките му велики филми са от миналия век? Той отдавна се е записал със златни букви в историята на киното, буквите на "Пришълеца" и "Блейд Рънър", на "Телма и Луиз", "Блек Хоук" и "Гладиатор". В нашето съвремие творят и по-възрастни режисьори (Уди Алън, на 90, започна работа над най-новия си филм в Испания, а Клинт Истууд засне лебедовата си песен Cry Macho на 91), но дори сред тях сър Ридли впечатлява с неуморност: той продължава да снима сложни, скъпи и енергични филми без никакво намерение да се пенсионира. В различна предпродукционна фаза са още осем (!) негови проекта, най-известен сред които е "Островът на съкровищата" с Хю Джакман като Дългия Джон Силвър. Навръх премиерата на "Кучешките звезди" пък Скот обяви намерението си за нов "Пришълец", която новина почитателите на космическото страшилище посрещат със смесени чувства след провала на "Пришълецът: Завет". И все пак е възхитително това негово самочувствие, че смъртта е нещо, което не го засяга лично.
В "Кучешките звезди" - меланхолична антиутопия за последните оцелели, след като безмилостна пандемия (познато?) е опустошила Земята, обаче Онази с косата диша във врата на героите. Филмът е продукция на Disney, които сториха всичко необходимо да му осигурят касов провал - подвеждащ рекламен трейлър, почти никаква кампания и без звездна американска премиера с червен килим. На практика го омаловажиха до нещо като широкоекранен епизод от "Последните оцелели" или "Живите мъртви". Слава богу, последното, което Ридли би снимал, са стрийминг сериали.
Макар че няколко сцени от сценария на Марк Смит директно препращат към преживяванията ни от ковид пандемията през 2020-2021 г., "Кучешките звезди" е всъщност екранизация по роман, написан десетина години по-рано от Питър Хелър (действието в което оптимистично е запратено във все още предстоящата 2035). Във филмовата адаптация има твърде малко от очаквания за тематиката екшън с пукотевица и ежеминутна борба за оцеляване, макар няколкото престрелки, и повече меланхолична драма за самотата. В някакъв смисъл можем да го наречем дори постапокалиптичен уестърн - също и заради щедрите, недокоснати от човешко съществуване пейзажи на оператора Ерик Месершмит. Даже когато е не особено убедителен в драматургията и персонажите, Ридли Скот си остава ненадминат в изграждането на кадъра: филмите му са чисто и просто красиви.
Главната роля е поверена на австралиеца Джейкъб Елорди ("Франкенщайн", "Брулени хълмове"), твърде млад останал кахърен вдовец. Пандемията му е отнела любимата съпруга, както преди това детето в утробата й. Сега е само с кучето си Джаспър. Елорди е почти във всеки кадър на икономичното (под два часа) филмово времетраене, кучето е очарователно, но по-запомнящите се актьорски изпълнения принадлежат на други: Джош Бролин като неговия ортак по неволя, несантименталния бивш военен Бангли, Гай Пиърс като враждебно-предпазлив баща и Маргарет Куоли ("Веществото", "Клети създания"), в една от по-нормалните си роли, като единствената наоколо, която апокалипсисът не е отказал напълно от живеенето.
Във филма наглед не се случва нищо особено, докато героите преминават от декор в декор, освен една внезапна хорър сцена с участието на демоничната стюардеса Алисън Джейни. Тази рязка смяна на тона единствена напомня, че тук е пипал все пак авторът на "Пришълеца". А дали беше нужна на филма? По този въпрос мненията са раздвоени.
Има стари самолети, любителски радиосигнали и колония от оцелели сектанти менонити (Бангли упорито ги нарича "мормони"), а цялостното усещане е по-скоро противоположно на катастрофичните екшъни. Един по-спокоен, мек и оптимистичен апокалипсис, със зрънце надежда в човешкото: навярно в днешните мрачни времена е удобно и утешително да си представяме края на света тъкмо такъв.
YouTube
