Преди публикуването на този текст внимателно изчаках боксофиса на "Спайдърмен: Нов ден" за премиерния му уикенд. Доста дългичък уикенд, който започна от сряда, но това не е необичайно за съвременните кинохитове. "Спайдърмен: Няма път към дома" (2021) беше първият филм, който проби мрака на пандемията и върна публиката в киносалоните. Общо поредицата дотук има сбор от 11 милиарда долара - преди новия епизод - което я извежда преди легендата "Междузвездни войни" за два пъти по-кратък период.
Спайдърмен, подрастващият квартален супергерой, винаги е имал особено място в пантеона на комиксовите юнаци. Когато през 1999 г. Marvel Comics пласира на Sony/Columbia филмовите права над тийнейджъра с червен чорапогащник, издателството още няма представа какво славно бъдеще в киното очаква рисуваните му герои. Sony успява да реализира три филма под режисурата на Сам Рейми с участието на Тоби Магуайър, а после и още два с Андрю Гарфийлд (реж. Марк Уеб), докато MCU вече твори история на попкултурата в Disney. И ето че се появява трилогията Homecoming, изпотила юристите на трите компании.
Нейното очаквано продължение "Спайдърмен: Нов ден" (SpiderMan: Brand New Day) спечели 927 милиона долара в премиерния си поход и строши всички очаквания. Остана на косъм зад резултатите на комиксовия флагман "Отмъстителите: Краят" от 2019-а, но надмина всичко, излизало по кината в шестте години след пандемията. Заедно с "Одисея" през тези три дни постигат най-голямата продажба на кинобилети, откак съществува киното. Както и да завърши триумфът на Човека паяк по екраните, разбирате - не можем да го оценяваме с аршина на обикновен филм. Това е киноиндустрия в пълния й безпощаден мащаб. И като всичко, подчинено на бизнес правила, "Нов ден" играе на сигурно. В него има всичко от онова, което почитателите на Спайди и комиксите очакват, и нищо, което дори намирисва на риск или новост.
Режисира хаваецът Дестин Даниел Кретон, вече заснел за Marvel "Шанг-Чи и легендата за десетте пръстена". Филмът му е и ефектен, и отегчителен. Том Холанд прави четвъртата си роля в червеното трико - също и най-добрата. Малко по-тъжен, малко по-сложен, малко по-възрастен, Питър Паркър все пак не е мръднал от онова момче в първата серия: още се обяснява в любов на Зендая (нищо че актьорите вече са женени зад кадър), още не е сигурен дали човекът, или мутантът в кръвта му ще вземат надмощие.
Холанд и Зендая буквално "текат от чешмата" тези дни и това може да отблъсне някои зрители, но привлича легиони. След като изпълниха ключови роли в "Одисея" на Нолан, те са отново заедно в "Спайдърмен". До края на годината ще видим Зендая и в "Дюн 3", а Холанд - навярно в "Отмъстителите: Възходът на доктор Дуум", и това ще постави нови рекорди в семейната им капитализация. Но това е тема за техните и студийните счетоводители. По-интересната фигура в "Нов ден" е трети актьор от "Одисеята" - Джон Бернтал, там Менелай, тук Наказателят. Този персонаж от вселената на Marvel досега е живял само на малкия екран, в един от онези безкрайни и безкрайно забравими сериали по Disney+. Тук чепатият му, привързан към насилието герой е почти бащинска фигура за самотния, съзряващ Спайди. Отношенията между тях са дори по-интересни от тези между Паркър и любимата му Ем Джей.
Sony закле пишещите журналисти да не издават подробности от сюжета и затова ще трябва сами да разберете в коя героиня от книжките с картинки се превъплъщава Сейди Синк ("Странни неща"). Тя придава стивънкинговско звучене на своя персонаж, обаче то е в драстично различна тоналност от историята на Спайдърмен и я променя не за добро, разводнява и кара зрителя в последния един час да се колебае какво точно гледа. Другото е ясно: мъж в чорапогащи, който прелита по жици между небостъргачи, за да сторва добро на непознати. Въпреки прокламираната след провала на поредица слаби филми superhero fatigue (умора от супергероите - англ., бел. ред.), момчетата между 10 и 30 години винаги ще се вълнуват от този тип фантасмагории.
Не мога да кажа дали "Спайдърмен: Нов ден" е ново начало за креативно изчерпания жанр на комиксовите суперпродукции. Само преди седем години изглеждаше, че те са непобедима сила, с която всички следва да се съобразяват. Много бързо се оказа не точно така. Включването на Хълк (познатия Марк Ръфало) например носи ужасно досадно усещане за deja vu: той сякаш е сложен във филма само за да бъде отметнат в екселската таблица. Да се кажее, че Мариса Томей (леля Мей) или Флоранс Пю ("малката Черна вдовица" Елена Белова) имат роли, би било силно преувеличено. От друга страна, има и закачливи, приятни идеи - като това Наоми Уотс, в чиято компания Том Холанд прави филмовия си пробив на 15-годишна възраст, да озвучава неговия изкуствен интелект и единствен спътник в самотния живот на супергероя.
Начинания като "Спайдърмен: Нов ден" не са точно филми, а нещо средно между кино и атракцион в увеселителен парк. Не съм сигурна дали има смисъл да обсъждаме елементи като музика, операторско майсторство, сръчност на дигиталните ефекти или киноезик. Обикновено става дума за баналност, опакована във високо занаятчийство; експлоатирането на познати сюжети и герои за -найсти път предизвиква закономерно мръщене у критиците. Но от последните ние две седмици вече знаем, че стриймингът не е пътят, истината и животът (не че някой с акъла си го е мислил преди това) и зрителите копнеят да се върнат в кината. Какво може Холивуд да им предложи и ще ги задържи ли там, е по-интересният въпрос.
YouTube
