"Драмата" да се ожениш за Зендая

Робърт Патинсън разкрива мрачен момент от миналото на избраницата си

А24/Форум филм
Изглежда като захаросан романс. Но не е точно това.

В живота да му мисли Том Холанд, но сложните отношения със Зендая на киноекрана далеч не са запазени само за Пол Атреидски. "Драмата", както подсказва заглавието, е романтична драма с нейното участие редом до друга едрокалибрена звезда на Холивуд - Робърт Патинсън. Не си представяйте обаче захаросан романс, в който те "заживели щастливо до края на дните си", защото режисьор и сценарист е норвежецът Кристофър Боргли. Той е познат на по-тесен кръг киномани със Sick of Myself и Dream Scenario: колкото те двата бяха неортодоксални комедии, толкова този е далеч от традиционния "ром ком" с привлекателни актьори. Ако сте разочаровани от това несъответствие, значи сте пропуснали да забележите в рекламите логото на А24 - "най-голямото малко студио" в САЩ. Филмът е типичен за тяхното портфолио, в което животът на младите (и не толкова млади) хора е в тясна връзка с времето, в което живеем, и никога не минава безоблачно по Дисниевски.

Модерната тревожност в "Драмата" дори бе сравнявана от някои критици с елитни представители на скандинавското кино като "Форс мажор" на Рубен Остлунд или "Празненството" на Томас Винтерберг. Но това все пак е американско кино и се занимава с един типично американски проблем: масовите убийства в училище, предизвикани колкото от лесния достъп до оръжие на всекиго, толкова и от психическите сътресения в ежедневието на подрастващите.

Началото обаче изглежда обещаващо. Чарли (Патинсън), очилат и рошав британски арт историк, среща хубаво момиче в кафене. Той се доближава до Ема (Зендая) и пуска духовити реплики за книгата, която тя чете. Девойката не реагира... и Чарли мисли, че е отхвърлен. Поне за минута: оказва се, че тя е глуха с едното ухо - това, в което той говори, и сцената е разиграна повторно отначало. Любовта може да започне. А първоначалният конфуз - да попадне в тържествените сватбени речи за това как двамата са се събрали.

Разбира се, тук се изисква много наблюдателност, за да забележиш, че Боргли вкарва елементи от психотрилър в романтичното клише. Звуковият дизайн на сцената е странен, движението на камерата също. Но все пак връзката върви по мед и масло. Броени дни преди сватбата, когато всичко е готово и остават последни щрихи върху тоалетите, цветята, фотосесията, Чарли и Ема сядат да пият със своите бъдещи кумове. И тогава един от тях ги провокира да си кажат най-лошите неща, които са правили преди да се срещнат...

Двигател на действието е Алана Хаим - позната от "Лакрицова пица" на Пол Томас Андерсън, петкратно номинираната за "Грами" музикантка тук влиза в съвсем различно актьорско превъплъщение. Грозна, злонамерена и интригантка, волно или неволно тя се е устремила към осуетяването на бъдещия брак. В рецензията е порок да разкриеш какво точно се случва на екрана от завръзката нататък, особено когато говорим за сюжет на независим филм с развои извън полираните стереотипи.

Едно е сигурно: "Драмата" възглага много на това да повярваме, че прекрасният лебед Зендая е бил някога грозно, депресирано пате. Актьорските изпълнения придават тежест на филма, чийто сюжет преминава през още много криволици, преди да прозвучи Менделсон. Със сигурност любителите на необезпокояваната от социални сътресения романтика ще бъдат излъгани. Защо сега, какво ни занимават с това? Не може ли просто да прекараме два безметежни часа в киното?

"Драмата" обаче се заявява като изобретателна кръстоска между два чисто американски феномена: холивудската сватбена комедия и училищната престрелка. Втората тема е не по-малко популярна от първата, въпреки своята макабреност: поне два документални филма за нея, Bowling for Columbine на Майкъл Мур и All The Empty Rooms са печелили "Оскар", вторият преди броени седмици. "Слон" на Гюс ван Сант пък завоюва "Златната палма" в Кан през 2003 г. със своя сюжет, вдъхновен също от драматичните събития в гимназията Колъмбайн. Честно казано, не мисля, че "Драмата" се цели в големите награди. Но филмът разчита на това, че в нито един момент не знаем кое какво е: дали е черна комедия, или трилър? Дали е нормална, или е психопат? Сега тоя нож ще го използва ли, или просто ще нареже моркови с него? И можеш ли да се ожениш за някого, ако (не) знаеш всичко за него?

Боргли се справя с амбивалентните теми и послания по начин, по който американец навярно не би го направил, и показва завидна кинокултура, цитирайки "Лакомб, Люсиен" на първопроходеца на френската Нова вълна Луи Мал. Но все пак завършва разказа щастливо. То на красиви хора като тези двамата не може да им се случи нищо наистина лошо, нали?