Медия без
политическа реклама

"Дюн 2": втора част от блокбастър, не второ пришествие

И триумф, и поражение, и най-вече - старателно смазана машина за пари

Александра филмс
Любовта пада жертва на властта и пропагандата.

"Може би някой ден ще се превърне в един от големите киноепоси, като "Междузвездни войни" и "Властелинът на пръстените" - това написах в рецензията си за първия "Дюн" през октомври 2021 г. И колкото и несигурна да звучи тази прогноза по времето, когато трябваше да имаш зелен сертификат, за да гледаш филма на Дени Вилньов, днес тя изглежда напълно реалистична. "Дюн: Част втора" пристигна с трясък, гръм и пустинен прах по екраните из целия свят и се заяви като един от ненадминатите спектакли на днешното кино. По-голям, по-динамичен, по-скъп, по-богат на сюжет, герои и идеи от първия. 

И все пак, той изостава зад емоционалния резонанс на "Дюн". Завършен в особените условия на пандемия и излязъл на екран още преди кинопоказът и нормалният социален живот да са възстановени, първообразът не съдържаше обещание за втора част. Не заради качествата му - превъзходни, но заради света около него (а и заради провалите на мнозина други с литературната основа през предишните десетилетия) успехът изглеждаше трудно предвидим. Warner не бяха обещали категорично продължение. Затова Дени Вилньов, по собствените му думи, вложи в него всичко - не беше сигурно, че ще има втори шанс да разкаже света на Франк Хърбърт.

С "Дюн: Част втора" нещата стоят другояче. Филмът се радва не само на солиден бюджет, но и на скъпа, разточителна рекламна кампания (възможно е разходите по нея да надхвърлят тези за производство). Развръзката ясно демонстрира, че трета част е предвидена и може би вече парафирана в договор, макар че страните не са заявили категорично този ангажимент. "Дюн" беше огромен естетически успех и радост за почитателите на романа, затова продължението е очаквано с трепет. Но то не е второто пришествие. То е просто втора част от франчайз. Както зад всяка саможертва, емоционален избор или политическа схватка в романа стоят старателно изплетените козни на Бин-Джезъритките, така и зад мащабното изображение на "Дюн" прозират бизнесплановете на студийните акули.

Нека не се бъркаме: тази година едва ли ще има друг филм, който да заслужава повече цената на билета за кино на най-големия възможен екран (IMAX, където го има). Но в продължението личи и триумф, и поражение, и най-вече - старателно смазана машина за пари.

В наративно отношение "Дюн: Част втора" не е история с начало и край, а среден епизод от трилогия. Въпреки че първият един час от него е посветен на експозиция, а интерлюдиите от дневника на принцеса Ирулан (както в книгата) нахвърлят някои събития, разиграли се досега, непонятни биха били героите, отношенията им и местата на действие за всеки, който не е гледал първия филм. И въпреки че вторият свършва там, където затваряме последната страница от романа "Дюн", финалът му е не просто отворен - той е прелюдия към решаващи събития, очакващи разяснение в третата част "Дюн: Месията". 

Като амбиция и размах, реализирани с най-модерните инструменти на съвременното кино и технология, "Дюн" може да бъде поставян до трилогията на Питър Джаксън "Властелинът на пръстените" (2001-2003). Но той няма да избяга и от сравненията и с друга, първа по време фантастична трилогия. "Дюн" на Франк Хърбърт е написана преди шестдесет години и уви, докато очакваше достойната си екранизация, редица послания, образи и герои от нея кацнаха в други кинопроизведения, най-влиятелното от тях - "Междузвездни войни". Не че Вилньов изостава от мащаба и въображението на Лукас, когато става дума за изобразяване на извънземни светове - напротив, неговият перфекционизъм и художествено майсторство сякаш ни телепортират в паралелната вселена на друга, съществувала хиляди години човешка цивилизация. Просто губим свежестта на първопроходството.

Но сега да се потопим в света на Аракис. Действието в "Дюн: Част Втора" започва веднага след края на първия филм, когато Пол и бременната му майка Джесика (Ребека Фъргюсън) са единствените оцелели от династията на Атреидите. Те намират убежище при фремените в пустинята. Това е и отрязъкът от света на "Дюн", върху който Вилньов се концентрира в по-голямата част от продължението. В книгата този период отнема години (ражда се сестричката на Пол - Алая; Чани ражда дете от него), но във филма е свит до няколко месеца, които се усещат като дни. Съзряването на осиротелия аристократ до герой, пълководец, пророк минава сравнително набързо, основно през разделението между двата фременски лагера: суеверните възрастни, които виждат в него спасител, и скептичните млади, които го смятат за измамник. Този етап приключва с една от миникулминациите във филма, обяздването на пясъчен червей. Вилньов, омагьосан от романа на 13-14-годишна възраст, се впуска в реализацията на тази мечта с ентусиазма на млад принц, комуто предстои да подчини загадъчно чудовище. От кинематографична гледна точка епизодът е триумфален. Трудно е да си представиш нещо по-въздействащо, но във втората половина на филма има още няколко такива сцени, просълзяващо грандиозни. Кадри с мащаб и дълбочина, които изискват две-три гледания, за да обхванеш всичките им детайли. Работата, свършена от оператора Грег Фрейзър и дизайнера на продукция Патрис Вермет, е на космическо ниво. Всяко квадратче изглежда като завършено произведение на изкуството. 

Като епика "Дюн: Част втора" надскача всякакви разумни граници и води до смесица от възторг и пресищане. Гръмотевичният саундтрак на Ханс Цимер не помага за обратното. Бумтящите басове и високите, безплътни гласове, които донесоха заслужени "Оскари" за музика и звук на първата част, отново са на линия. Лично на мен ми се струва, че Цимер този път е действал мързеливо и предимно е рециклирал изостанал материал от оригинала, но сетивното въздействие от комбинираните картина и звук е като армада космически кораби да кръжи над главата ти. 

Време е да спомена и актьорите, защото "Дюн: Част втора" пристига с увеличена звездна мощ и в това отношение. Хавиер Бардем, който в първия филм беше сведен до епизодик, неизненадващо поднася може би най-доброто актьорско изпълнение в продължението. Остин Бътлър ("Елвис") - перфидно чудесен като на-барон Фейд Рота, гладиаторската му битка в дигитално черно-бяло е сред върховите точки на филма. Все така не мога да реша дали Тимъти Шаламе, с крехкото си телосложение и деликатно лице, е тотално неподходящ за ролята на пустинен герой, неохотен месия и бъдещ злодей, или се превъплъщава убедително в привилегировано момче, изправено пред съдбовното си предопределение с целия страх и несигурност, който то носи. Красавицата Зендая има изключително важно присъствие - амбивалентността на финала е поднесена почти изцяло в няколко кадъра с нейни мимики и жестове в близък план. (Силата на Вилньов просто не е в романтиката.) Актьорската задача на Флоранс Пю е сведена предимно до това да носи сложни аксесоари на главата си, а Кристофър Уокън е озадачаващо безизразен като императора и неин баща. Леа Сейду и Аня Тейлър-Джой имат по една сцена (участието на втората, което бе пазено в тайна до премиерата, трае буквално секунди). Като цяло филмът е преглед на големите кинонадежди от новото поколение: заключителните кадри с Шаламе, Зендая, Бътлър и Пю звучат като анонс за бъдещето на Холивуд. 

Bless the Maker and His water: зад привидно приказния сюжет "Дюн" на Франк Хърбърт изгражда сложна плетеница от екологични, антиколониални и религиозно-властови мотиви. Първите два вида не са особено застъпени в екранната адаптация, вероятно просто не е останало място, време, ресурс в излишъка от сюжетни линии, персонажи, събития, който Вилньов все пак успява да овладее и впрегне в цялостно повествование. Религиозните сцени са сред най-интересните във филма: вярата винаги се ражда в суровите условия на пустинята; християнски, ислямски и езически елементи съжителстват зад образа на Муад'Диб. Съдбата на атреидския принц е типичната структура на мономита ("пътят на героя" по Джоузеф Кембъл), но след дългата и щедра експозиция, финалът е някак претупан. Не, той не преминава еднозначно към Тъмната страна, по-сложно е от това и именно тази част от "Дюн" филмът не успява да ни разкаже и покаже. 

По парадоксален начин Вилньов се изправя пред задачата на своя протагонист: колко е трудно да постигнеш баланс между предопределеното от материала величие и интимната болка на моралната дилема. "Дюн: Част втора" е зрелище с огромен заряд, опус магнум на своя автор и задава стандарти за холивудски блокбастър, които трудно ще бъдат достигани от имитаторите му. Но човешката страна на историята остава на втори план и му пречи да достигне божествения статут на модерен киношедьовър. 

Не сте готови за това, което предстои!Гледайте "Дюн: Част втора" от 1 март в кината и IMAX.#DunePartTwo