Дарън Аронофски е режисьорът на култови арт творби като "Кодът Пи" и "Реквием за една мечта"; извел Натали Портман, Крисчън Бейл и Брендър Фрейзър до "Оскари" за главна роля съответно в "Черен лебед", "Боецът" и "Китът" (за Мики Рурк в "Кечистът" смогна само до номинация).
Остин Бътлър, ясно е, няма да се домогва до Академичните награди с ролята на барман, бивша бейзболна звезда, който понася невъобразими количества кютек, преди да стане ясно кой ще се смее последен. Не защото Бътлър, една от най-ярките звезди на новото поколение в Холивуд след "Елвис" и "Дюн: Част втора", не заслужава. А защото Аронофски прави неочакван завой към лекия жанр, поднасяйки ни нещо средно между гангстерски екшън и черна комедия, в крайна сметка - нещо като нищо.
"Хванат да краде" е брутален, хаотичен и, общо взето, забавен, но съвсем явно е халтурно упражнение за именития режисьор. Сценария пише Чарли Хъстън, адаптирал собствения си криминален роман от 2004 г. Но Хъстън не е Елмор Ленард... Така в "Хванат да краде" има сочна секс сцена, но сюжетът не се поколебава да захвърли без особен сантимент героинята на Зоуи Кравиц, когато вече не е нужна.
Същото важи и за останалите герои, с повечето от които зрителят няма време да се сближи или да намрази. Безспорно ексцентрични образи като английския пънкар Ръс (Мат Смит), двойка мафиоти ортодоксални евреи (Винсент д'Онофрио и Лив Шрайбър, трудно разпознаваеми зад залепените бради), още една двойка гологлави руски мафиоти, сякаш излезли от кастингите за "Анора" (Юрий Колоколников и Никита Кукушкин) и пуерторикански гангстер, превъплътен от рапъра Бед Бъни (във филма под истинското си име, което моментално забравих)...
Историята за добро момче, прецакало живота си с поредица от грешни ходове, корумпирани ченгета, биячи от подземния свят несъмнено произхожда от края на 90-те: времената на Елмор Ленард, Ед Бънкър и Куентин Тарантино. Но ако Аронофски не е забелязал, то зрителят не ще пропусне да забележи, че наративите се промениха в последните 25 години, а и киното също (не казвам, че за добро). Така макар да изглежда модерно заснет и дори без да се налага да се разполага в епоха, "Хванат да краде" е етическа отживелица.
Това нямаше да е толкова лошо, ако авторите бяха наясно що за филм е и за коя публика е предназначен. То днес към която и демографска група да адресираш, ако не си изпълнил изискванията за развлечение на 12-17-годишните, спукана ти е работата. "Хванат да краде" не се стреми към техните долари. Но е, за съжаление, поредната високопрофилна продукция, в която сборът е по-малко от стойността на отделните части.
Остин Бътлър е очарователен, то се вижда дори в слабите му филми като "Моторджии". Но не е ли иронично, че истинските си успехи той постига в роли, където не прилича на себе си, а на някой друг? Зрителят няма избор, освен да му симпатизира, макар че в един момент героят се втурва в зверство на екрана със същото хладнокръвие, както и душманите му. Все пак той е от краткия списък млади актьори, способни да изнесат филм на гърба си, без дори да се изпотят. Реджина Кинг е единствената освен него, на която са дали малко по-голяма роля, но не се запомня с нищо. Ако филмът наистина искаше да се нареди до образците от края на миналия век, следваше да наблегне повече и върху музиката. Но не в това е силата на Арофонски. Все пак, най-озадачаващият и необичан негов филм продължава да е "Майко!".
YouTube
