То сега у нас изобщо не е време да се обсъжда има ли в едно правово общество място за саморазправа и лично правосъдие (няма), но "Мъртва хватка" на Гас ван Сант хваща темата здраво, работи по истински случай и се потапя дълбоко в атмосферата на 70-те, за да потърси уроци за днешния ден.
Ван Сант е сред най-самобитните режисьори в американското кино: известен на широката публика с "Добрият Уил Хънтинг", който донесе "Оскар" на Мат Деймън, и "Милк", който донесе "Оскар" на Шон Пен, през по-голямата част от дългата си кариера той остава яростно независим от големите студиа и техните правила за печалба. Това му дава и правото да снима плакатно левичарски сюжети като този, без да му мигне окото и без нито за миг да излезе от автентизма на епохата.
За "Мъртва хватка" Гас ван Сант се вдъхновява от действителни събития. (Също както и в най-поразителния си филм "Слон", почерпан от масовото убийство в гимназията Колумбайн.) През 1977 г. човечец на име Тони Кирицис, труженик без особености, се надява парцел в покрайнините на Индианаполис да се превърне в неговия билет към американската мечта. Планът му за забогатяване рухва заради ипотечните акули. Отчаян, в един студен февруарски ден той влиза в офиса на Meridian Mortgage с намерението да отвлече собственика М. Л. Хол. Онзи през това време се припича край басейна в Маями, та на мушката на разбунтувания пролетарий се пада синът му Ричард.
Името на филма, в оригинал Dead Man's Wire, идва от жицата с привързана към нея късоцевна пушка, надяната на врата на жертвата. Разбира се, метафората е за клупа, който алчните корпорации стягат около шията на малкия човек - банално, но разиграно от Ван Сант с вещина, документален минимализъм и огромен запас от черен хумор.
В ролята на отмъстителя Кирицис е Бил, една от по-младите издънки на шведския актьорски клан Скарсгард - скрит зад маска в "То" и "Носферату", тук най-сетне получава шанс за истинска драматична роля. Интересен спаринг е Дейкър Монтгомъри, познат до момента главно на зрителите на сериала "Странни неща", той е отвлеченият.
Заложническата криза продължава 63 часа и през немалка част от времето е предавана в радио и тв ефира, а Ван Сант акомпанира с тематичен съпровод като речитатива The Revolution Won't Be Televised на Джил Скот-Херон. Не само музиката, но цялостният дух на епохата е предаден безпогрешно. Филмът изглежда старомоден, но разбираем.
"Мъртва хватка" черпи фактология от почти идентичния документален Dead Man's Line (2018), чиито автори са консултанти в художествената продукция. Действителните влияния на филма обаче лежат далеч по-дълбоко и по-отдавна. "Топлата връзка" с тях е ролята на 86-годишния ветеран Ал Пачино, който изигра подобен на Тони Кирицис герой в класиката от средата на 70-те години "Кучешки следобед" на Сидни Лумет. Филмът на Ван Сант няма заряда на един "12 разгневени мъже" или "Серпико", но има чудесен усет за ирония и "обръщането" на персонажа на Пачино в капиталистическия злодей днес е сред добрите находки на "Мъртва хватка". Най-силната роля обаче принадлежи не нему, а на Колман Доминго - радиоводещ, избран от похитителя за душеприказчик, който ни поднася внимателно подбран саундтрак от 70-те: "Йес", Робърта Флак, Бари Уайт, Дона Самър.
Филмът може да бъде четене като ретро криминална драма или напрегнат заложнически трилър, но нито един от двата жанра няма да му осигури масова публика; той не е и насочен към нея. Водещ за Ван Сант остава социалният коментар и моралният казус: възможно ли е да симпатизираме на похитител, който решава да поправи обществените кривици със саморазправа? В крайна сметка случаят стига до съда и истинските събития от 1977-а дават отговора.
"Мъртва хватка" идва у нас почти година след премиерата си във Венеция в каталога на младия дистрибутор PRO8, решен да среща българската публика с независими и неортодоксални филми.
YouTube
