Педро Алмодовар е на 76 и е постигнал всичко в киното. "Оскар", два "Златни глобуса", две БАФТА, две "Еми", шест "Гоя" и два пъти "Златен лъв" от Венеция - почетен през 2019-а и състезателен през 2024-а. В Кан е влизал шест пъти в битка за "палмата", но до златото тъй и не се е добрал, оценен е само за най-добър режисьор (с "Всичко за майка ми", 1999) и за сценарий (със "Завръщане", 2006). Може би затова тазгодишният фестивал направи към него рядък жест - противно на навика си да представя световни премиери на червения килим, Кан допусна новия филм на дон Педро "Горчива Коледа" в основния конкурс цели два месеца след като той бе излязъл по кината в родната му Испания.
"Горчива Коледа", утешително неколеден и решително непразничен филм, притежава всички белези на "късния" Алмодовар. Ако през 80-те и 90-те години филмите му бяха шумни, цветни, пълни с трансгресия, абсурден хумор и ярък кич, днес той се носи по спокойните води на своя елегичен, авторефлексивен период. Скандалът е отстъпил място на меланхолията, мелодрамата - на равносметката. Визуалният шемет на ранното му творчество е прекроен в естетически безупречни, геометрично правилни форми и цветове. Което не означава, че Педро се е отказал от огненочервеното или от слабостта си към разкошните интериори и нехайно разхвърляните из тях произведения на модерното изкуство. Но сякаш се е уморил и го признава.
Подобно на излезлия преди седем години "Болка и величие" с Антонио Бандерас като негово алтер его в главната роля, "Горчива Коледа" носи всички елементи на автофикция (това е било дори работното заглавие на филма). Той се занимава с теми като творчески блокаж, преодоляване на скръбта, старчески болежки. Има деликатна гей линия и мъжки стриптийз на млад срамежлив пожарникар - това е все пак Алмодовар, нали?
В сценарно отношение "Горчива Коледа" е сложен метатекст, изграден като матрьошка от огледални фабули: режисьор пише сценарий за режисьорка, която пише сценарий... Единият пише в настоящето, а другата - по Коледа 2004 г., и тази година не ще да е избрана случайно: тогава излиза "Лошо възпитание", първият филм, в който Алмодовар съзнателно открехна завесите към миналото и към творческата си лаборатория. Днес обаче драматизмът е сведен до минимум; на преден план е равносметката на един артист в края на пътя му, който размишлява над границите на фикцията и цената, която хората около него са платили, за да бъде той гений.
Има само една сцена в "Горчива Коледа", която носи цветната лекота на някогашния Алмодовар и "Ла мовида мадриленя", тя е с участието на неговата фаворитка Роси де Палма и гъмжило от действителни личности от мадридската бохема. Този епизод служи като шифър за епохата и киното, от които днешният режисьор и неговите герои са дошли. Няма да е преувеличено да се каже, че последните филми на Педро не са сред върховите постижения в кариерата му - особено англоезичният дебют "Съседната стая", където езиковата и културна бариера между него и именитите му актриси доведе до емоционална стерилност. В "Горчива Коледа", макар да преобладава егоцентричният самоанализ, Алмодовар е в свои води и филмът е удоволствие за гледане въпреки недостига на свежи идеи. Имаме сърцераздирателни песни, изпълнени от любимката му Чавела Варгас, великолепни костюми, декори и пейзажи от Канарските острови, хармоничен саундтрак от Алберто Иглесиас, с когото работят вече в над 10 филма, и нов оператор - Пау Естеве Бирба, който улавя специфичното визуално въображение на режисьора.
Във филма се усеща подчертана вторичност - все пак "Горчива Коледа" даже не е оригинален сюжет, а разказ от книгата на Алмодовар "Последният сън" - но надделява чувството, че остарелият Педро е ако е вдъхновен и енергичен, то поне честен. Не захаросва нищо. Неочаквано самоиронична находка е диалогът за култовите филми и режисьори - тези, "които никой не гледа". Но може и по-сериозно: Моника (Айтана Санчес-Хихон) се обръща към режисьора Раул (Леонардо Сбараля): "Помни, да пишеш и снимаш филми не е всичко в живота". "За мен е всичко", отговаря той. "Ако не снимам филми, животът ми няма смисъл." Подобна реплика имаше и в "Болка и величие": и тогава му повярвахме. Защото може да страдаш от мигрена, паник атаки, творчески кризи и загуба на близки, но дори когато не си в най-добрата си форма, пак си оставаш Алмодовар.
YouTube
