facebook
twitter

Кинопремиера

Бандерас като алтер его на Алмодовар

Автобиографични нотки звучат в елегичния "Болка и величие"
636
 снимка: Киномания
Антонио Бандерас получи наградата за най-добра мъжка роля в Кан с превъплъщението си в Салвадор Майо.

Лесно е да разпознаем в „Болка и величие“ най-добрия филм на Алмодовар от 2002 г. насам, когато излезе „Говори с нея“. Той е много различен от филмите на Педро, каквито бяха през 80-те и 90-те години на миналия век. Най-големият жив испански режисьор не се страхува от експерименти – като озадачаващо евтината комедия „Свалки в облаците“, първата му адаптация по чужд сценарий „Хулиета“ (по разкази на нобелистката Алис Мънро) или злокобния психотрилър „Кожата, в която живея“.

„Болка и величие“ продължава - навярно неизбежната за напредващата възраст - тенденция към един по-зрял, улегнал, меланхоличен Алмодовар. Елементи от този нов кинопоглед се забелязваха в „Завръщане“ и в последния му филм „Хулиета“.

Новият обаче надминава всички тях, отивайки по-далеч – и го прави по-красиво и въздействащо. Това е най-искреният, най-разголващият филм на Алмодовар не само защото е автобиографичен. Любителите на клюки и биографите ще търсят каква част от сюжета почива на действителни събития и каква е родена във въображението на неуморния испанец. Някои заклети фенове на „стария“ Алмодовар, очакващи отново и отново френетичната енергия и неполиткоректна пъстрота на ранното му кино, ще бъдат разочаровани. За останалите този филм е истинска наслада.

Главният герой Салвадор (Антонио Бандерас, награда за главна роля от Кан за яркото му и необичайно превъплъщение в уморен от живота мъж) е талантлив режисьор, измъчван от редица болежки. Сред тях, разбира се, и творчески запек, иначе историята щеше да е от интерес само на лекарите. Какво му остава насред креативната и екзистенциална криза, освен да потърси отговорите за това кой е и откъде идва?

Филмът носи далечен отглас от класиката на Фелини „8 1/2” и с лека небрежност поставя големите теми за смисъла, любовта, смъртта, изкуството, вдъхновението и празнотата от липсата му. Това не е първият филм на Алмодовар, където главният герой е режисьор на филми - такива са и „Закон на желанието“ и „Лошо възпитание“. Но е първият, в който това е от критична важност: „Без филмите животът ми няма смисъл“, изповядва Бандерас в ролята на алтерего на самия дон Педро. Така че метаразказът е водещ в „Болка и слава“ - изчакайте финала, за да навържете нишките.

През двата филмови часа дефилират всички по-важни личности и събития в биографията на героя – майка му (неизбежната Пенелопе Крус), първият досег с изкуството, първото плътско желание, първите филми, партньорствата, наркотиците, загубите... Реминисценциите от детството са заснети в елегична тоналност, с такава нежност, на каквато не сме подозирали, че „скандалджия“ и „провокатор“ като Алмодовар е способен. Изборът на актьори в главните роли също не е случаен.

Бандерас - актьорът, открит тъкмо от Педро на 22-годишна възраст, оттогава е играл в шест негови филма (седем, ако броим епизодичната поява в „Свалки в облаците“). Ролята на Салвадор Майо е осмата му под режисурата на човека, открил му пътя към голямото кино, и партньорството им е ключово за истинността на разказа. В последните години е трудно да си представим филм на Алмодовар и без Пенелопе Крус – след поддържаща роля в „Жива плът“, тя изигра главните във "Всичко за майка ми", "Завръщане" и "Прекършени прегръдки".

Цветовата гама е обичайната за Алмодовар, музиката и камерата са на дългогодишните му сътрудници Алберто Иглесиас и Хосе Луис Алкаине. А апартаментът на Салвадор, изпълнен с призраци от миналото и скъпи произведения на изкуството, е точно копие на апартамента на самия режисьор в Мадрид.

Все още няма коментари

Още

Арт лупа

20.11.2019

76
Новия филм на Алмодовар ще гледаме на "Киномания"

07.06.2019

339
Преди Уайнстийн беше шефът на "Фокс"

Влез или се регистрирай за да коментираш

bool(false)