"Трон: Арес": звук и светлина, скука и боза

Джаред Лето с поредна слаба роля в абсолютно ненужно продължение

Disney/Форум филм
А преди 11 г. Лето спечели даже "Оскар"... но днес присъствието му е рецепта за слаб филм.

"Трон" така и не се превърна в култовата научнофантастична поредица, която можеше да бъде; макар началото през далечната 1982 г. да носеше пълния потенциал за това. Филмът на Стив Лисбергер с Джеф Бриджис в главната роля засегна футуристични тогава теми: какво е хората да влязат в дигиталния свят, а роботите да развиват съзнание и емоции (идея, засегната и в неговия връстник "Блейд Рънър", намерил място в златния фонд на киното). "Трон" бе и един от първите филми, които използваха широко компютърно генерирани изображения - то се знае, все още примитивни по това време.

Никак не бе за изхвърляне и продължението, "Трон: Наследство", което дойде чак през 2010 г. със зашеметяващ визуален спектакъл и незабравима музика на "Дафт пънк". Бриджис също беше там. Драматургичните проблеми се преглъщаха на този бляскав фон, но филмът отново не пожъна успеха, който можеше да има.

И така, 15 години по-късно "Дисни" изпробва техниката "три пъти за щастие", или по-скоро не обича да оставя неприбрани пари на масата. Филмът е запазил силните страни на своите предшественици - технологично изпипана визия и гръмотевичен звук (този път на "Найн инч нейлс"), но сценарно е по-слаб дори от ролите на Джаред Лето в последните 10 години. Защото и самият Лето е тук - вее исусовите си коси в ролята на могъща програма, която не може да оцелее във физическия свят по-дълго от 29 минути... и ти си казваш: "аха, точен избор е за робот за еднократна употреба" с ограничения си актьорски диапазон и претенциозни мимики. Но сценарият на Джеси Уигътоу изненадва и му дава роля на дигитален Пинокио, който копнее да се превърне в истинско момче.

Въпреки че се занимава с трептящо актуални теми като изкуствения интелект, морала на технологичните магнати и взаимодействието между хора и машини, "Трон: Арес" ги чете на безобразно плитко ниво. Той остава обърнат към миналото, разчитайки по-възрастните зрители да разпознаят елементите от първите два филма; че чак героят се и обяснява в любов на "Депеш Мод"... Но възрастен с акъла си няма да купи билет за тази 3D патаклама: зрелищен и шумен, филмът може да причини слухови увреждания дори у тренирани с IMAX киномани като мен.

Липсата на оригинални идеи в лагера на "Дисни" не е новост и затова заемките - от "Магьосникът от Оз" до "Франкенщайн", не изненадват, но и не носят радост. В "Трон: Арес" забелязваме първата мейнстрийм роля на Грета Лий, нашумяла с нискобюджетното любовно бижу "Минали животи". Присъствието й е органично и симпатично, но ролята на "добрата" IT предприемачка, която се изправя с риск за живота си срещу конкурента с каубойското име Дилинджър, отеква на кухо.

Дори Джеф Бриджис, в джедайска роба и едноминутна епизодична роля - една от малкото след тежкото боледуване от рак и ковид през 2020 г. - не може да вдигне стойността на тази измислена въртележка от увеселителен парк, в която светлата и тъмната страна са разпределени от самото начало. За режисьора на номерирани ширпотреби Йоаким Рьонинг ("Карибски пирати 5: Отмъщението на Салазар", "Господарка на злото 2") няма какво добро да се каже: със същия успех можеха да го заместят с изкуствен интелект. Дори финалът е структуриран като тези в N на брой филма на "Марвъл": сигурна съм, че AI би могъл успешно да го възпроизведе.

Креативният отбор зад филма са всъщност Трент Резнър и Атикъс Рос, носители на две награди "Оскар" за музика (за "Социалната мрежа" и за "За душата"). Освен че създават индустриалните, неспокойни звукови пейзажи зад преследванията със светлинни мотори и лазерните битки, те са изпълнителни продуценти на "Трон: Арес" и имат секундна поява на екран като пилоти на изтребител. Но наистина децибелите във филма са непоносими: сякаш целта е да бъдат притъпени всякакви сетива, с които зрителят може да оцени каква "Дисни"-тъпотия всъщност му се поднася.

Има все пак едно актьорско присъствие, което заслужава внимание. Джилиан Андерсън играе майката на обладания от жаждата за пари и власт компютърен бос, а в трагичната й роля проблясват почти антични нотки (сигурна съм, благодарение на изпълнението на актрисата, не на сценариста или режисьора). Но всичко това е крайно недостатъчно, за да покрие цената на билета за кино. "Трон: Арес" ще бъде поредният провал за гигантския конгломерат тази година; напълно заслужено; а героите му ще бъдат оставени на доизживяване в огледалния свят на Disney+ и никога повече няма да видят голям екран.