Quantcast

Медия без
политическа реклама

Дензъл Уошингтън приключва с кариерата на отмъстител

Да видим дали "Закрилникът 3" ще спази рекламното обещание да е последен

Александра филмс
Със сурово изражение, Дензъл за пореден път разказва играта на лошите.

За зрителя може би е малко трудно да се ориентира в заглавията на премиерите от миналата и от тази седмица - едната се казва "Заложникът", другата - "Закрилникът", и двете са генерични летни екшъни, в които сивокоси мъже (единият бял, другият - черен), демонстрират завидна за годините си форма. Още нещо, което ги сродява, освен жанровият полъх на 80-те, е милостивата им краткост - и двата продължават по-малко от два часа, нещо необичайно в днешното кино.

"Заложникът" не е част от франчайз, но е щампован по модела на "Твърде лично", който превърна сериозния преди актьор Лиъм Нийсън (71) в екшън звезда. Приходите му у нас, където филмът след четири седмици детронира "Опенхаймер", са гаранция, че зрителят харесва това. По-добрият избор измежду двата обаче е "Закрилникът 3: Последна част", с който носителят на две награди и осем номинации "Оскар" Дензъл Уошингтън (68), казват, се сбогува с ролята на анонимен, едновременно безмилостен и хуманен отмъстител. Дано така и да си остане, защото сме видели твърде много "предпоследни" сбогувания.

Уошингтън играе за пети път под режисурата на Антоан Фукуа - първото им сътрудничество в "Тренировъчен ден" му донесе "Оскар", не толкова сполучлив беше кавърът на "Великолепната седморка" - но е очевидно, че актьор и режисьор се разбират и без думи. Трилогията "Закрилникът" на свой ред стъпва върху популярен сериал от 80-те години на миналия век. Сценарият на Ричард Уенк ("Непобедимите" 2) редува сцени на садистично насилие с по-кротки епизоди, в които бившият професионален убиец на щатските спецслужби се опитва да намери душевен мир. За незапознатите с поредицата: Робърт Маккол е инсценирал собствената си смърт, за да приключи с правителствените поръчки и да заживее "под радара". Той търси шанс за изкупление на ужасните дела, които е извършвал в миналото, като въздава справедливост и подкрепа на беззащитните и онеправданите - най-често случайно избрани. Нещо като Робин Худ, но с цял оръжеен арсенал и без никакви скрупули.

Новата му цел го докарва в сицилианска винарна, но ранен и едва измъкнал се, героят намира неочаквано топъл прием в неаполитанско градче с измисленото име Алтамонте (звучи автентично, но всъщност така се казва само предградие на Орландо, Флорида). Сред примамливите пейзажи и сърдечните нрави на Амалфи убиецът се поразмеква, но това е само временно: Неапол е зад ъгъла, мафията тормози местните и той ще трябва да вземе нещата в свои ръце. 

За всички е ясно как ще свърши филм като този и не в това е неговият чар. Това е прилежен, ефикасен, изчислен до стотни след десетичната запетая екшън. Уошингтън е като автоматично оръжие - ни веднъж не засича между откосите; все пак филмът милостиво отделя повече време на "цивилните" кадри, оставяйки бруталните подробности за началото и края. И без това антагонистите са по-скоро карикатурни, съвсем не на нивото на главния герой, който в първата част стигна чак до баш злодеите в Кремъл.

"Закрилникът 3" е сцена на още една професионална среща: Дензъл за втори път си партнира с Дакота Фанинг, 9-годишното русо ангелче от "Мъж под прицел" на покойния Тони Скот. Тя е пораснала и вече ЦРУ агент, но двамата все още постигат необходимата екранна химия без усилие. Изобщо харизмата на Уошингтън е това, което държи филма над линията на посредствеността. В края на лятото обаче стереотипите за Италия (спагети, мотоциклети, мафия, фамилия) са повече от добре дошли и не е случаен фактът, че "Закрилникът 3" получава най-високи оценки от критиката в сравнение със своите предшественици. 

И макар че звучи като евтин екшън, съвсем не изглежда така: зад камерата е асът и на свой ред носител на три "Оскара" Робърт Ричардсън. 

За справедливостта няма граници. Дензъл Уошингтън се завръща като Робърт Маккол за "Закрилникът 3: Последна част". Очаквайте скоро в кината. ⌚️#theequalizer3