Спомените на съвременници на тоталитарната система в България от периода след края на Втората световна война се появяват едва след 1989 г., когато страхът от нови репресии върху жертвите или техните близки вече изчезва. Малцина са осмелилите се да запишат своите спомени по време на самия режим, а на пръстите на едната ръка се броят авторите, които преди да бъдат хвърлени в месомелачката на насилието на комунистическата партия, са били нейни верни кадри.

Три десетилетия след краха на комунистическия режим у нас излиза мащабният (над 400 страници) сборник "Червеният терор без маска". Той съдържа личната изповед „Две смърти няма, а без една не може“ на Стефан Богданов – бивш комунистически функционер, превърнал се в жертва на комунизма, както и допълнителни текстове от неговия син Петър Богданов и от изследователя Христо Христов.

Обстойното изследване не само не позволява да бъдат забравени престъпленията, извършени над българския народ от Българската комунистическа партия и Държавна сигурност, но и разкрива механизма на държавния тероризъм в периода 1944-1989 г. през погледа на човек, който е преживял удивителна метаморфоза: от фанатизиран комунист и съветски агент, през член на престъпния апарат на ДС, а след това „враг с партиен билет“, измъчван и осъден като политически затворник от собстве­ната му партия, до инакомислещ и противник на режима.

През призмата на личната семейна драма и спомените в „Две смърти няма, а без една не може“ са разкрити нелегалната дейност на съветското военно разузнаване в България преди 9 септември 1944 г. и целите и задачите на агентурната мрежа, която Богданов създава по указания на руснаците; репресивния характер на диктатурата на БКП след Деветосептемврийския преврат; огромната зависимост на компартията от Кремъл при съветизацията на страната; пълната подчиненост на ръководството на МВР-ДС на Берия и съветските сътрудници на НКВД; поръчковите съдебни процеси, чрез които комунистическият режим се разправя с политическата опозиция и с различни противници в обществото като пасторите на евангелистката църква и др.; зловещите нечовешки и садистични методи за изтезания, из­ползвани от ДС за изтръгване на показания от „враговете“ на партията, включително и партийни члено­ве, по време на водените срещу тях следствия, сравними със средновековната инквизиция.

Написани в различни периоди, тези спомени са потвърждение от първа ръка за терора и насилието, чрез които БКП е управлявала България.

Настоящото издание съдържа и детайлни редакторски бележки, дело на изследователя Христо Христов. Ценни са и свидетелствата за преживяното от Петър Богданов – син на Стефан Богданов, който през 1973 г. бяга в Западен Берлин, за да започне нов живот в свободния свят. Те не само разкриват истинската трагедия на семейство с фанатизирани комунистически родители, но и пораженията, които нанася репресията на всички негови членове.

"Червеният терор без маска" не е връщане назад в историята, а разказ от съвременници, които хвърлят светлина по различен начин върху един от най-тъмните периоди в новата българска история, вплел в мрежите си и палачи, и жертви.