Quantcast

Медия без
политическа реклама

За знанието и въображението, които ни отвеждат надалеч

Нов роман от авторката на „Дългият път към една малка, ядосана планета“

29 Окт. 2023МАРИЯ ДОНЕВА

Да се учим, ако сме тъй благословени“, Беки Чеймбърс

превод Мартина Неделчева, издателство „Студио Артлайн“

Стига толкова политика, икономика, бедствия и катастрофи! Да се откъснем от новините по телевизията и да погледнем нещата по-общо, отвисоко и отстрани. Да ги погледнем глобално, и за да обхванем с поглед цялата планета, да се качим на поредната космическа капсула и да се отдалечим. С двупосочен билет, твърдо решени, че обичаме родната Земя твърде много, за да й обърнем гръб завинаги.

Точно това правят четиримата астронавти, тръгнали на мисия (мисията им е „Лоуки 6“, за да бъдем съвсем точни). Двама мъже и две жени – биолог, геолог, метеоролог и логистик. Те трябва да проучат биологичното разнообразие на четири екзопланети. Действието се развива през XXII век и науката е достатъчно напреднала, така че е намерено решение как човешките същества да се справят с пътувания, продължаващи десетки години, и физически да оцеляват на места, за които еволюцията не ни е подготвила. Космическите пътешественици прекарват огромната част от времето в състояние на хибернация, а сомаформиращите лепенки ги променят така, че телата им да бъдат по мярка за всяка следваща планета. Промените са обратими. Там, където се очаква вечен мрак, кожата на астронавтите свети. На следващото място блясъкът е изчезнал, докато са пътували в сън, но пък имат масивни и могъщи мускули, защото ще трябва да понесат гравитация, в пъти по-голяма от земната.

Тези и още много други научни постижения, пътуването през космоса, геологията и биологията на планетите са описани интересно и достатъчно убедително. Стилът е научен, не само защото разказвачката Ариадна се занимава с наука, но и защото книгата представлява доклад за работата на мисията им и е предназначена за земляните… ако на Земята все още има останали живи.

В крайна сметка, отдалечени на милиарди километри от планетата, пак оставаме свързани с нея и със сътресенията, които съпътстват живота й. Темата за връзката между всички живи същества, между организмите в една гора и между хората от една група, е развита ярко и убедително.

„Елена огледа пейзажа. Другарски сложи ръка върху рамото на Джак, той постави своята върху нейната.

– Красиво е – каза тя.

Двамата с Чиконди ги достигнахме, дишайки тежко. Облегнах шлем на ръката му. Той подаде ръка на Елена. Тя охотно я хвана. 

Превърнахме се в молекула – отделни компоненти, придържани от естествена връзка.“

Заради сравнително малкия си обем книгата може да бъде възприета като новела, но и като есе, в което тезата за отговорността на хората към живота в най-общ смисъл е защитена с аргументи, взети както от миналото, така и от бъдещето; както от науката, така и от въображението.

В крайна сметка „Да се учим, ако сме тъй благословени“, се оказва лично послание към всеки читател, който я чете в дадения момент. Всеки от нас трябва да вземе решение за себе си дали си струва да се влагат средства в чиста и абстрактна наука; дали имаме нужда от постижения, които не подлежат на осребряване, дали всеотдайността и саможертвата в името на знанието имат смисъл.