Днес Борис Димовски щеше да навърши един век. А след броени дни – в четвъртък, 23 октомври – Музеят на хумора и сатирата в Габрово открива изложба в чест на неговата 100-годишнина и на обемистото му творчество.
Програмата ще започне в 17:30 ч. с церемония по валидиране на пощенска марка "100 години от рождението на Борис Димовски", а от 18:00 ч. ще бъде открита ретроспективната изложба с куратор Красимир Илиев, включваща произведения от фондовете на Музея на хумора и сатирата, Националната галерия, Художествена галерия, Русе, колекцията на проф. Иван Еленков, Владимир Илиев, Людмил Веселинов и Петър Тишкин, творби от ДА „Архиви“.
Художникът е сред първите творци, свързали името си с Дома на хумора и сатирата (както тогава се наричаше музеят). Той е "изографисал" музейния полубар, десетилетия любима градска забележителност – и е създал рисунките към знаменитите "Габровски шеги", отпечатани в невероятните 2 285 976 екземпляра. В изложбата преобладават рисунките от последното издание на книгата – от 80-те години, когато дори предметите (часовникът, теслата, ножицата, чашите, яйцето с кранче) оживяват в своята хумористична образност.
Избрани карикатури от необятното творчество на Димовски (според самия автор – над 5000), ще бъдат показани в оригинал и под формата на слайдшоу. Отделна прожекция ще припомни богатия му принос като илюстратор на над 270 книги. Посетителите ще видят и гоблени, изработени от Илонка Димовска по проекти на баща й.
Част от изложбата са мисли на художника и текстове за него от близките му приятели Радой Ралин и Йордан Радичков. Прожекцията на филм с Борис Димовски и Радой Ралин допълва представата за един от най-изтъкнатите български илюстратори и карикатуристи.
Творбите на художника ще могат да се видят в "смешната къща" до 20 април догодина.
Борис Димовски е роден на 20 октомври 1925 г. в село Яворово, Асеновградско. Учи графика в Художествената академия в София при Илия Бешков. Творческия си път започва в края на 40-те години като карикатурист във в. "Стършел" – във време, когато свободата на изразяване е силно ограничена. След кратък престой (1949 - 1951) в Художествената академия и работа в родния Асеновград, той развива своя стил, съчетаващ хумор и дълбока човешка наблюдателност.
От 1955 г. Димовски работи във в. "Труд", а по-късно отново в "Стършел", утвърждавайки се като един от най-разпознаваемите български карикатуристи. Илюстрациите му към "Габровски шеги" (1966) и съвместната му книга с Радой Ралин "Люти чушки" (1968) оставят трайна следа в културната история. Последната се превръща в символ на гражданска смелост и артистична съпротива срещу цензурата. Заради изданието карикатуристът е уволнен от в. "Стършел", а нереализираният тираж е изтеглен и изгорен.
Димовски е илюстрирал над 200 книги за деца и възрастни, сред които "Моля, заповядайте" – епиграми от Радой Ралин, "Невчесани мисли" –афоризми и сентенции от Станислав Йежи Лец, "Мигове в кибритена кутийка" от Олга Кръстева, "Весели народни приказки" и др. Оформя декорите на театрални постановки като "Импровизация" от Валери Петров и Радой Ралин (1961), "Божествена комедия" от Исидор Щок (1967). Сътрудничи на Българската кинематография.
Между 1960 и 1980 г., по време на Фестивала на хумора и сатирата в Габрово, Борис Димовски рисува множество произведения, които разкрасяват града. Той участва в идейната концепция за облика на Дома на хумора и сатирата, автор е на част от стенописите и мозайките в емблематичната сграда, създава барелефа с девиза на габровци: "Светът е оцелял, защото се е смял".
Удостоен е със званието "Заслужил художник"“ (1980). През 2000 г., по повод 75-годишнината от рождението му и за изключителния му принос в областта на българското изобразително изкуство, му е връчен орден "Стара планина" - първа степен. В същата година е обявен и за "Почетен гражданин на Габрово".
Борис Димовски умира на 26 март 2007 г.
