Предпоследната седмица на месец май е времето, когато погледите се обръщат към Габрово. Поводът е ежегодният градски Карнавал, който през 2023 г. навършва (има-няма) 100 години. Ден преди старта му, на 19 май от 18:00 часа, в Музея на хумора и сатирата се откриват две тематични изложби. 

С "Ерата на мемето" в трансформираната зала 7 посетителите ще се потопят в света на веселите картинки, преобърнали завинаги начините, по които комуникираме и се забавляваме в дигиталното пространство. Изложбата включва примери на популярни мемета от България и света, подбрани и анализирани (съвсем не на шега) от отговорен екип от учени. В селекцията откриваме задължителните серии мемета за котки и за политици, за култови герои от популярната култура и за феномени на времето, в което живеем. А защо и как да не пресичаме пред трамвай на Цветница, ще ни разкаже фотографът Иван Шишиев.

През последната година екип от Софийски университет, ръководен от проф. Ивайло Дичев и д-р Мила Минева, прави един от първите опити у нас да надникне зад причините, превърнали меметата в културен феномен. Те са разгледани като спонтанна и естествена човешка реакция, мигновен и безкомпромисен коментар на случващото се около нас. Едновременно с това меметата са видени и като инструмент за себеизразяване, като нова комуникационна единица, която свободно ремиксира образ, текст, смисъл и хумор.

Изложбата "Ерата на мемето" е част от изследователския проект "Поп-култура, поп-политика: дигиталният обрат", подкрепен от ФНИ на МОН, и може да бъде разгледана до 2 септември 2023 г. В месеците след откриването тя ще стане терен и на различни събития и инициативи, насочени към младите хора и любителите на интернет културата.

Една алтернативна история на неслучилото се минало и абсурдното настояще разказват дигиталните колажи и стенсилите във втората изложба, която се открива утре - "Имало едно време в България / Once upon a time in Bulgaria" на визуалния артист Станислав Беловски. Предназначени основно за Instagram и за уличните стени, работите на Беловски сега влизат в музея.

За своите колажи той използва известни образи от западната култура. Създава смесица от познати символи, образи на поп икони, исторически моменти и визуални препратки към класическата живопис. В изложбата реално и нереално разменят местата си. Образи от една епоха прескачат в друга. Дискретният чар на миналото се сблъсква с острите черти на настоящето. Разпознаваеми знаци от запада се оказват в български контекст. Време и пространство загубват значението си, като в новоизмислена метавселена. Представените колажи повдигат въпроса за предаването на визуалната памет за събитията и засвидетелстват колко е лесно да се подмени миналото, като дават една нова възможност какво би могло да е миналото и света около нас.

Свободни от политическа коректност са четирите стенсили, които са представени в залата. Първо се появяват анонимно върху улични стени в София и много скоро влизат в градския фолклор. Те обсъждат големите теми в българското общество през последните години – завладяната държава, липсващото върховенство на закона, отношението към пандемията и подменените критерии за добро и лошо. Изложбата дискутира и теми като развенчаните герои, разпадащите се медийни образи, фалшивата слава. "Имало едно време в България/Once upon a time in Bulgaria" е кураторски дебют на Георги Бъчваров.

След откриването на двете експозиции в Музея ще се проведе разговор-дискусия за това как интернет променя хумора с проф. Ивайло Дичев, д-р Мила Минева и Мартина Венкова от екипа, реализирал "Ерата на мемето", сценариста на Карнавала - Ангел Иванов, и карикатуристите Чавдар Николов и Христо Комарницки.

На 20 май от 11:00 часа Музеят на хумора и сатирата ще предложи и лекция "Британският модел". В нея невъзпитаният карикатурист от "Прас-Прес" Чавдар Николов ще говори за развитието на британската карикатура от началото на 18. век до наши дни. Британците приемат новороденото - в Италия от 16 век - изкуство като нещо, което пасва идеално на техния хумор и поглед върху света, осиновяват го и го превръщат в кралица, доминираща и до днес в британската публицистика.