„Сплескването на дъждовните капки“, Хулио Кортасар
Превод Анелия Петрунова, издателство „Лист“
„Сплескването на дъждовните капки“ е покана към читатели от всички възрасти да спрат за миг, да се вгледат в дъжда и да открият поезията в най-малките движения на света. В тази история гениалният аржентинец Хулио Кортасар превръща обикновената капка в същество с почти човешко присъствие – капки, които се задържат, като че ли се подготвят да паднат, но после се спускат и сплескват, оставяйки тих звук, усещане, спомен. Животът им в този текст е кратък, но пълен – и носи едновременно красота и меланхолия, пресъздадени по неповторим начин – както в илюстрациите на Ясен Григоров, така и в превода на Анелия Петрунова.
Двамата работят за втори път по произведение на Кортасар по покана на издателство „Лист” за поредицата „Детски шедьоври от велики писатели”. В началото на тази година излезе „Историята на мечока”, с която аржентинецът влезе в каталога на издателството.
Кортасар включва „Сплескването на дъждовните капки” в сборника си „Истории за кронопи и фами”, определян от испанския вестник „Ел Паис” като „една от най-ослепителните бележки на ежедневието на автора”, а литературният наблюдател на британския в. „Гардиън” описва разказите на Кортасар като „живo експериментални, невероятни истории”, които са сред най-доброто от латиноамериканския „бум”.
Визуалните образи в илюстрациите на Ясен Григоров подчертават чувствителността и невидимите настроения на текста – светлина, сенки, движение, пауза.
Изданието е за всеки, който чрез литературата е способен да почувства как капките дъжд могат да се превърнат в много повече от природно явление – да станат стих, музика и метафора на живота.
„Сплескването на дъждовните капки” е 29-ото заглавие от селекцията „Детски шедьоври от велики писатели”, която е знакова за „Лист” и донесе на издателството престижни награди като „Златен лъв” и „Христо Г. Данов”. Тя включва произведения на литературни титани, илюстрирани от български художници. Сред тях са Гьоте, Марк Твен, Вирджиния Улф, Джеймс Джойс, Анатол Франс, Андре Мороа, Йосиф Бродски, Йожен Йонеско, Силвия Плат, Тед Хюз, Джейн Остин, Лев Толстой, Даниил Хармс.
Хулио Флоренсио Кортасар е аржентински поет и писател, представител на направлението магически реализъм, автор на няколко експериментални романа и множество разкази, познати у нас от сборниците „Южната автострада“, „Всички огньове, огънят“ и др. Роден е в Брюксел на 26 август 1914 г. Родителите му са аржентинци и през 1918 г. се връщат с него в Буенос Айрес. Завършва Педагогическото училище „Мариано Акоста“, после учи една година в Университета на Буенос Айрес, но прекъсва следването си поради липса на средства. Няколко години преподава в гимназии в малките градчета Боливар и Чивилкой. През 1944 г. става преподавател по френска литература в новооткрития по това време университет „Куйо“ в Мендоса.
Младият интелектуалец се противопоставя на перонисткия режим и през 1951 г. се възползва от отпуснатата му от френското правителство стипендия и емигрира във Франция, където остава до края на живота си. Там работи като преводач за ЮНЕСКО. Превежда и художествена литература, като сред преводите му на испански са „робинзон Крузо“ на Даниел Дефо, „Мемоарите на Адриан“ на Маргьорит Юрсенар, събраните съчинения на Едгар Алън По.
През 60-те години Кортасар активно се ангажира с левичарски възгледи, подкрепяйки Кубинската революция, сандинисткото правителство на Никарагуа и борбата за човешки права в Латинска Америка. Политическата му ориентация става повод неговите творби да се превеждат на български език през 70-те години, макар естетиката им да е в разрез с тогавашната идеология. По същите съображения през 1981 г. президентът Франсоа Митеран му дава френско гражданство. Хулио Кортасар умира от левкемия на 12 февруари 1984 г. в Париж.
Из "Сплескването на дъждовните капки":
Вали непрекъснато,
навън като плътна сива завеса,
тук на балкона със съсирени и твърди капчища,
които правят „пляс“ като шамари
и се сплескват една след друга,
ама че досада.
